Вдъхновена, нетипична, директна, с огнен темперамент и огромен хъс да осъществи идеите си – такава е победителката в третия сезон на кулинарното риалити MasterChef. 27-годишната фурия, която е завършила Управление на международните комуникации, засега няма да се връща в Амстердам, където е учила и живяла през последните години, а остава у нас да защити титлата си на най-добър хоби готвач на България.

С наградата от 100 000 лв. от предаването Божана започва да организира кулинарни фиести (първата ще бъде на 5 и 6 август близо до нос Червенка), които обаче ще са доста по-различни от всичко, което сме виждали досега в тази област. Целта ѝ за случването на тези събития също е различна. Точно както е различна и тя самата.

Божана твърди в интервю за списание Story, че в характера си има много трески за дялане, „дори чепове“, но предпочита да е сама без гадже, вместо да се кара с някого за глупави дреболии. За сметка на това се радва на малките жестове, като този, който ѝ подарило 6-годишно момиченце – татуировка.

„Много често са се хващали да ме разубеждават – сега защо ще правиш това? Защото повечето хора са свикнали да си татуират дракони, картини, такива неща. Аз си правя малки рисунки, които да ми напомнят за дадена случка в живота ми. Едната от тях е еднорог, който пържи картофи – нарисува ми го 6-годишно момиченце, дъщеря на един от операторите на MasterChef, без да пита защо, как, ама това не се прави така... Казва се Франческа – уникално хлапе. Според мен хората, които успяват в живота, правят нещата така, както едно дете, което рисува еднорог, който пържи картофи. Без рамки и ограничения. По-натурално трябва да се живее, да не се впрягаш за глупости.“

И понеже е толкова спонтанна и хаотична, дори не се притеснява да каже, че невинаги е във вихъра си и че понякога е супер истерична.

„Аз съм нормален човек, с всичките ми трески за дялане. Даже не трески, а чепове! Имам периоди, в които мозъкът ми е мобилизиран и започва да бълва. И после, като се поуталожат нещата – спирам. След края на предаването не исках да пипам нож и вилица. А и не можех, защото и 10-те ми пръста бяха с по един огромен мехур заради балоните от изомалт, които на финала надувах за десерта ми. Толкова болеше, че не можех да си разкопчая якето дори. Аз съм супер импулсивен и директен човек, не мисля дали няма да обидя някого. Супер истерична съм на моменти, особено когато съм притисната в ъгъла. Ей така, като се гледам отстрани, си викам – егати изрода! Ако има ситуации, в които да трябва да си говоря сама със себе си, щях да си шибна един шамар. Имам едно много гадно качество – най-близките ми хора са ме виждали в най-лошата светлина, защото знам, че мога да им кажа всичко. Отвратително!“.

Но пък се радва, че приятелите ѝ са от нейната порода, а за гаджетата има ясно изразена позиция:

„Като започнат да ми обясняват любовните си драми, ми е най-смешно! Питам журналистите – добре де, защо трябва да ме разпитвате за някакви гаджета, а те – да не излезеш асексуална. Аз съм много далеч от асексуална, просто за мен е пълна глупост да си губя времето в драматургии от стила „сега защо не ми звънна“, „защо си с тези хора, а не си с мен“, „кой е този, дето ти е лайкнал снимката във facebook“... Предпочитам да седя без гадже, докато не намеря човек, на когото също няма да му пука от тези неща. Ако тръгна да правя връзка с някого, с когото ще остарея, ние за снимките във Facebook ли ще се караме? А после, ако не дай боже, се случи нещо сериозно, какво правим? Колим се и се бесим ли? Или другият вариант – да съм като Лайза Минели, със 7 развода? Само когато работата ти е на сериозно ниво, тогава става да се отдадеш на любовта с пълен хъс и емоция, защото знаеш, че си се изгърбил от бачкане, и ето, сега ще му отпуснеш края. Младите хора в България отдават много значение на глупости, а не се концентрират в по-важните неща. Има много готина мисъл – обикновените хора дискутират други хора, интересните хора дискутират работа, а гениалните хора дискутират идеи.“

tialoto