Водещата от БНТ Мира Добрева се озова в ада, след като в Рим я порази мигрена. Тя била натикана сред наркомани, въпреки че обяснявала, че повръща винаги при мигрена и че я боли главата.

Ето какво сподели тя на личната си страница във Фейсбук.

В Италия съм с една приятелка. И една неприятелка - мигрената.

И двете често пътуват с мен, но втората е неканена, непредвидима и мъчително болезнена. За съжаление, ме спохожда често и за радост - в България. Защото тук, в Рим, могат да си мечтаят за нашия Пирогов. По-скоро за компетентността на лекарите там, познанията им, та дори за разбиращия поглед, който след нощно дежурство получава 16 лева, та може и да е малко навъсен...на тези тук не им знам заплащането, обаче им разбрах абсурдите, които, дори на фона на нашето объркано здравеопазване, ми се струват великански.

Първият абсурд беше от екипа на спешната помощ, който, да, дойде за 10 минути с чисто нова и мечтано оборудвана линейка, обаче... за мигренозните пристъпи и техните симптоми се наложи да им обяснявам аз - доколкото можех, защото болката е блокираща, освен това придружена с многократни повръщания, от които парамедиците останаха много учудени.

Заради тремора и припадъците, не можех сама да стигна до линейката и се наложи да ме сложат в количка. Получих нов позив за повръщане, но не това щеше да ме задуши. Просто жената от екипа държеше главата ми назад така, че се давех в собствените си стомашни сокове. Добре, че някакви силици ми бяха останали, та успях да си извъртя главата настрани. До болницата имах надежда, че ще попадна на лекари - една мигрена е в крайна сметка, какво толкова - няколко банки, заради обезводнения организъм, коктейл от болкоуспокояващи и за час-два минавам през ада. Тук обаче поостанах в него. Около... 12 часа. Като добавим и неистовата болка 12 часа преди да се принудя да опра до услугите на бързата помощ в Рим и тяхното спешно отделение, спокойно мога да кажа, че наистина видях ада и лекарите в него му подхождаха.

На тези, които ме посрещнаха, отново обясних всичко за мигрената, как ми се случва, казах, че не пия, не пуша, имам нормално кръвно, а те се увериха, че не съм наркоман за втори път - отново ми направиха кръвен тест (първият се случи от парамедиците още в хотела). Разпитаха ме какво правя в Италия, идвала ли съм друг път, сякаш това беше най-важното...

Трепереща и повръщаща ме оставиха в един коридор. До един климатик. Приятелката ми сновеше и се молеше на всеки срещнат с бяла престилка, ако не да ми дадат болкоуспокояващо, поне да ме преместят от климатика, защото мигрената се възбужда от това. Те не го направиха, но мигрената се активира с нова мощ и започна ново повръщане, за което бях силно нахокана от една санитарка, на която отворих работа. Хвана главата ми с двете си ръце и ми я завъртя така, че да повръщам в роклята си. С шумни подвиквания, непрестанно дърдорене и почти камшични удари, подканящи ме да се изправя, ме метна в някакъв инвалиден стол и пак започна да ме бута нанякъде. Ако не друго, поне се повозих в тази болница - на оборудване ги бива... „

Пак ме остави в един коридор. Помня, че времето ми се стори безкрайно, загубих от поглед приятелката си, не знам колко време съм останала в подземието. Там съм припаднала, защото се усетих, когато ме пляскаха и обливаха с вода в някакъв лекарски кабинет.