Арт фотографът Белий Ден е един от най-известните и оригинални съвременни руски артисти. Пред обектива му застават всякакви представители на хайлайфа в родината му - от суперзвезди в шоубизнеса, като Алла Пугачова, Сергей Зверев и Тамара Гвердцители, през световната и олимпийска шампионка Светлана Хоркина, до журналисти, общественици и дори политици, като основателката на демократическата партия „Наш избор“ Ирина Хакамада. Естествено – и безброй красиви модели.Преподава фотография в Москва и журира престижни конкурси като Moscow International Foto Awards (MIFA) и Tokio International Foto Awards (TIFA). Белий Ден пристигна в България по покана на основателя на конкурсния хъб Voubs.com – предприемача Васко Василев. Руският фотограф е един от деветимата членове на професоналното жури на международния конкурс VIPA’2016, организиран от онлайн платформата. Наградният фонд на състезанието възлиза на 41 000 евро и ще бъде разпределен между 31 фотографа от цял свят. Първото издание на международния конкурс вече набира участници, които ще се борят за награди в 6 категории, както и за голямото отличие „Фотограф на годината“ - статуетка „Златен Voubs” и 5000 евро. Топ-фотографът даде специално интервю за читателите на SLAVA.BG.

Коя е любимата ти московска звезда? Сприятеляваш ли се с моделите си или предпочиташ да запазваш професионална дистанция?

Постоянно си избирам музи, но с всички тях се старая да спазвам здравословна дистанция.  Просто се старая да не смесвам личния живот с професионалния.  

Снимаш много проекти в сферата на модната и рекламната фотография. Има ли продукт или личност, които не би снимал и не би искал да промотираш?

Ами много трудно ще склоня да снимам кльощави манекенки. Не приемам тази стилистика на полу-живи, бледи жени. Освен това не бих работил с хора, които не харесвам - нищо не би излязло от това!

Разкажи ни някоя забавна история от фотостудиото?

Веднъж правех проект, който включваше снимането на огромно количество модели – наистина бяха много!  И една от моделките, без да ме разпознае заяви, че изобщо не харесва работите на този Белий Ден и че ако приятелката ѝ не я била довела насила – никога нямало да се подложи на това мъчение. Толкова се сконфузих, че започнах да се съгласявам с всичко. Накрая разбра, кой съм аз и се притесни ужасно. Но пък от този ден насетне станахме много добри приятели...