Гришо от Хасково – така нарича в поредната иронизираща тенисиста реклама Теленор своето лице. Странно е, че той самият не разбира солената шега, граничеща със сарказъм, която му пускат вече в трети пореден клип и ухилен позира пред камерите. Нищо против Хасково – бившия град на поетите. Но Гришо, който с 2 години закъснение все пак намери време да си вземе почетното гражданство от своето родно място, покрай рекламата на кортовете на татко си, бая поизложи южния град, та и всички нас. Трошенето на ракети не е патент на Димитров. И, ако при Макенроу беше номер, при това номер на тенисист номер 1, при Гришо, който не е номер 1 и никога няма да бъде, изглежда като фарс. Досега виновни му бяха треньорите – смени няколко за година, сега ракетите са му криви.

Когато преди 3 години го определихме като Валери Божинов №2 – супер талант, който се самоопраска поради любов към собствения си образ и светския живот, ни ругаеха. Когато преди 2 години допуснахме, че би могъл да говори по-добре български език – все пак до 15-ата си година си е живял все в дълбоката ни провинция, не в Монте Карло, ни критикуваха. Когато преди близо година и половина писахме, че е срамно за първи път в рамките на повече от половин век Спортистът на годината да не благоволи да си вземе приза, ни казваха, че не сме били прави. Когато преди година изтъкнахме, че е нередно човек да вземе олимпийска квота от името на България поради положението си в ранглистата, ама да не успява да играе за националния й отбор, когато това наистина се налага, а вместо това си скача от буната в Монако, повечето бяха съгласни с нас. След изстъпленията на Гришо в Истанбул какво можем да кажем?! Ние не сме изненадани накъде отива малкото момче с голямото его. А вие?