„Израснах в гетото на Холивуд”, разказва днешният мултимилионер Леонардо ди Каприо, който от години си позволява да отказва роли с върховия за киноиндустрията хонорар от 20 000 000 долара. Бедняшкият квартал, където живее с майка си, само го амбицира да избяга от сиромашията и да стане суперзвезда.

Когато с помощта на баща си – художник на комикси, се сдобива  с агент едва 10-годишен, малкият Лео няма никакви претенции в какви филми се снима. Ако проверите на неговия личен сайт, ще видите там упоменати само 25 филма – всичките на ниво. Първият от тях е „Защо тъгува Гилбърт Грейп” от 1993 г., който му носи едва 19-годишен и първата номинация за „Оскар”, макар и само за поддържаща роля.
Истината е, че първото участие на Лео е цели 8 години по-рано. Той играе в телевизионния комедиен сериал „Нарастващи болки” от 1985 година. Играе бездомния младеж, наричан Братовчеда Оливър. Ди Каприо има и други незначителни роли в тв поредици като „Розан” от 1988 г. и „Новите приключения на Ласи” на следващата година. Тийнейджърът е на път да се откаже, защото все не успява да стане истинска звезда, макар да не му липсват ангажименти, а с това помага и на скромния семеен бюджет. Какъв ми е проблемът, пита той агента си. А той му казва – името.

Идеята да се прекръсти на Лени Уилиамс

обаче е отхвърлена от майка му Ирмелин. Тя съвсем правилно усеща, че синът й си има чудесно име – Леонардо Вилхелм Ди Каприо. Защо е такова? Неговият баща Джордж е роден в Германия като Георг. Той е половин немец и половин италианец. Но не от него идва идеята за странното второ име на Лео – Вилхелм. Така се казва дядо му по майчина линия, който е женен за баба рускиня. Изобщо, в кръвта на младия Ди Каприо тече най-много немска кръв, а той е истинско доказателство какво представлява американската нация.