Как България спаси Европа и християнството от арабите
16.09.2015 15:59 | Видян 1335 пъти
Филмите понякога започват историите отзад – напред, за да заковат вниманието на зрителя от първия момент. Същото правим и ние, за да покажем и да докажем, че България е спряла първото арабско нашествие в Европа и така е спасила християнскаа цивилизация на Стария континент.
Аспарух основава България през 680 или 681 г. – историците спорят по темата, а следващият владетел е синът му Тервел. Смята се, че той се е възкачил на престола през 700-ата година – на ръба на вековете. Управлението му е свързано само с победи, но най-голямата идва в края на неговия път и увенчава всичко, което е сторил. А това е признато в цяла Европа – от Константинопол през Рим до Франската империя.
Удивително е как историята на 13 века удивително прилича на днешната гореща тема от световните и нашите новини, защото все става дума за едно и също – за арабско нашествие на Стария континент.
Сирийци са в основата на проблема
също, както става днес. От едната страна е основателят на т.нар. Сирийска династия на престола на Източната Римска империя, наричана още Византия. Лъв III Исавър се качва на трона на 25 март 717 г. Той произлиза от земите, за които днес се бият режимът на Асад и така наречената Ислямска държава или иначе казано Русия и САЩ с подкрепата на Турция и петролните монархии на Персийския залив.
От другата страна е друг човек, пак родом от бунтовните до днес земи на Сирия и Ирак – Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман. Смел воин, той води ордите си все напред и напред, прегазва сегашна Турция и стига до обсада на столицата на империята – Константинопол, наричан още Византион. Армията му е 100-хилядна, а флотът числи 2500 кораба – невероятна мощ и сила за онази епоха.
Императорът е в безизходица, въпреки че египетски моряци – християни, напускат армадата на арабите и предават част от плановете им за проникване в най-великия град на Средновековието. Владетелят използва безценната информация, за да обстреля с така наречения „гръцки огън” флота на врага и го потапя. Ала сухопътната армия си остава пред портите на столицата му.
Императорът моли България за помощ и я получава
Нашият владетел Тервел, който е в разцвета на силите си и е придобил държавническа мъдрост след дългите години управление, които има вече зад гърба си, той загърбва обидата от византийските предателства в минали години. За тях ще стане дума в следващи епизоди от нашия сериал. Сега се връщаме към екшъна.
Тервел изпраща войската ни, която е със славата на истинско страшилище в тогавашния свят. Тя идва в гръб на арабите и след тежки сражения, въпреки многократното им превъзходство, ги сразява безапелационно. Помага и лютата зима, която е незапомнена за топлите Дарданели и продължава цели 100 дни. Арабите, които са свикнали с топло време, са допълнително затруднени от тежките атмосферни условия. Докато нашите хора, израсли в степите на днешна Русия и Украйна, преместили се във ветровитата Дунавска равнина и по Северното Черноморие, са готови да се бият докрай. И така цяла година до следващото лято.
През 718 г. победата на родното оръжие оттеква навред
в целия „малък свят” на 8-и век. Това е отразено и във византийските, и в западните исторически извори, така че няма никакво основание за съмнение в истинността на твърденията на хронистите. Жертвите в арабския лагер се изчисляват на между 22 000 и 30 000. Константинопол е спасен, а победата на Тервел се приравнява в историята и до днес с тази при Поатие, където пък франския лидер Карл Матрел сразява мюсюлманските орди. В Западна Европа обаче те остават с векове, като превземат Пиринейския полуостров, Западното Средиземноморие, важни острови като Сицилия, и Малта. Навсякаде по тези земи досега те са оставили своите следи.
Разгромът на арабите от Тервел е толкова голям, че от цялата огромна армия, в Сирия се завръщат едва 5 кораба, като накрая много плавателни съдове потъват и бая народ погива в морска буря.
На исляма ще трябват цели 6 века, за да си помисли за нов поход за покоряване на Балканите, а след това и на цяла Европа. Който, уви, той успява да реализира и ние наричаме този период Османско робство.
Михаил Първанов
Аспарух основава България през 680 или 681 г. – историците спорят по темата, а следващият владетел е синът му Тервел. Смята се, че той се е възкачил на престола през 700-ата година – на ръба на вековете. Управлението му е свързано само с победи, но най-голямата идва в края на неговия път и увенчава всичко, което е сторил. А това е признато в цяла Европа – от Константинопол през Рим до Франската империя.
Удивително е как историята на 13 века удивително прилича на днешната гореща тема от световните и нашите новини, защото все става дума за едно и също – за арабско нашествие на Стария континент.
Сирийци са в основата на проблема
също, както става днес. От едната страна е основателят на т.нар. Сирийска династия на престола на Източната Римска империя, наричана още Византия. Лъв III Исавър се качва на трона на 25 март 717 г. Той произлиза от земите, за които днес се бият режимът на Асад и така наречената Ислямска държава или иначе казано Русия и САЩ с подкрепата на Турция и петролните монархии на Персийския залив.
От другата страна е друг човек, пак родом от бунтовните до днес земи на Сирия и Ирак – Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман. Смел воин, той води ордите си все напред и напред, прегазва сегашна Турция и стига до обсада на столицата на империята – Константинопол, наричан още Византион. Армията му е 100-хилядна, а флотът числи 2500 кораба – невероятна мощ и сила за онази епоха.
Императорът е в безизходица, въпреки че египетски моряци – християни, напускат армадата на арабите и предават част от плановете им за проникване в най-великия град на Средновековието. Владетелят използва безценната информация, за да обстреля с така наречения „гръцки огън” флота на врага и го потапя. Ала сухопътната армия си остава пред портите на столицата му.
Императорът моли България за помощ и я получава
Нашият владетел Тервел, който е в разцвета на силите си и е придобил държавническа мъдрост след дългите години управление, които има вече зад гърба си, той загърбва обидата от византийските предателства в минали години. За тях ще стане дума в следващи епизоди от нашия сериал. Сега се връщаме към екшъна.
Тервел изпраща войската ни, която е със славата на истинско страшилище в тогавашния свят. Тя идва в гръб на арабите и след тежки сражения, въпреки многократното им превъзходство, ги сразява безапелационно. Помага и лютата зима, която е незапомнена за топлите Дарданели и продължава цели 100 дни. Арабите, които са свикнали с топло време, са допълнително затруднени от тежките атмосферни условия. Докато нашите хора, израсли в степите на днешна Русия и Украйна, преместили се във ветровитата Дунавска равнина и по Северното Черноморие, са готови да се бият докрай. И така цяла година до следващото лято.
През 718 г. победата на родното оръжие оттеква навред
в целия „малък свят” на 8-и век. Това е отразено и във византийските, и в западните исторически извори, така че няма никакво основание за съмнение в истинността на твърденията на хронистите. Жертвите в арабския лагер се изчисляват на между 22 000 и 30 000. Константинопол е спасен, а победата на Тервел се приравнява в историята и до днес с тази при Поатие, където пък франския лидер Карл Матрел сразява мюсюлманските орди. В Западна Европа обаче те остават с векове, като превземат Пиринейския полуостров, Западното Средиземноморие, важни острови като Сицилия, и Малта. Навсякаде по тези земи досега те са оставили своите следи.
Разгромът на арабите от Тервел е толкова голям, че от цялата огромна армия, в Сирия се завръщат едва 5 кораба, като накрая много плавателни съдове потъват и бая народ погива в морска буря.
На исляма ще трябват цели 6 века, за да си помисли за нов поход за покоряване на Балканите, а след това и на цяла Европа. Който, уви, той успява да реализира и ние наричаме този период Османско робство.
Михаил Първанов
Добави в:
svejo.net
facebook.com
НАЙ-НОВИ
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !