Човек не бива да си оставя магарето в калта, ала понякога му се налага. По време на Втората световна война геният на Джон Атанасов е впрегнат да работи за Морската артилерийска лаборатория на Съединените щати. За учения това не е само тежка раздяла с неговата любима лаборатория, където създава компютъра, но и още по-болезнена – със семейството му.

За какво са ми всичките тези пари? Това се пита Джон Атанасов, който в армията получава 10 000 тогавашни долара – далеч над 100 000 сегашни. В тогавашната система това е най-високата държавна заплата, която е възможна. Още нещо, което говори колко оценен е бил геният на българина от американците.
Военните му плащат теези щури пари на месец, за да създаде суперкомпютър за техния флот. Малцина знаят, че Джон Атанасов има и друг любим проект, който не всеки би приел, още по-малко пък радушно. За какво става въпрос ли? Нашият човек участва в първия атомен опит.

Той се извършва насред Тихия океан. Увлечен в двете начинания – военния компютър и новата бомба, която също като великото му изобретение променя света и човечеството завинаги, Атанасов минава без сътресение 6 години далече от дома. Така идва 1948 г., когато се връща вкъщи.
Той е шашнат да види, че неговият първи оригинален компютър е разкаран от сградата на физиците в университета, където създава уникалната машина. Нещо повече – той е разглобен. Не стига това, ами нито той, нито асистентът му Бери, който по време на Втората световна война също служи на армията, дори не са информирани, че гениалното им творение ще бъде на практика унищожено. Запазени са само отделни части.

Още по-тягосната новина е напускането на жена му

Люра се чувства отчуждена от него и вечната му страст по проекти, които тя не разбира. След 6 години далеч от нея и децата, тя няма намерение повече да поддържа връзката им и иска развод. През 1949 г. обаче Джон Атанасов се жени са Елис Кросби от Айова. Всяко зло за добро – войната го е отделила от компютъра и семейството му, но го е срещнала с невестата.