Костадин Гугов не прави изключение. Пенсията не стига. Принуден е на стари години да работи в неприлично късни или скандално ранни часове, за да завързва някак семейството му двата края. Какво означава това ли? И на него му се налага да пее на живо, докато обикаля между масите на наливащи се с ракия и други концентрати подпийнали новобогаташи, докато звука от кристалния му глас се смесва с тяхното мляскане, докато предъвкват кебапчетата и кюфтетата от мешаната скара. Точно такава е картината в последното заведение, където пее големият майстор на македонската песен. Това е битовият ресторант в известен столичен хотел, който е разработван от братя Червенякови. Братовчедите на тогавашен червен депутат се прочуха, след като в Испания бе арестуван директорът на заведенията им – най-популярни от тях са стриптийз барове, който от своя страна е син на шефа на царската група в парламента по онова време и на тв звездата от епохата Светла Петрова.

Гугов не се притеснява нито от мястото, нито от публиката, нито дори от скандално ниския хонорар от стотачка срещу хилядите, които вече започват да изкарват за всяко свое излизане пред хора първите прими на старта на попфолк истерията – Ивана и Глория. Някаква утеха е, че в кръчмата пее и друг прочут глас от високо ниво – Стефка Берова.

Концерт за ЧНГ на площада е последният подарък от съдбата за Костадин Гугов. Той пее пред цяла България от екрана на БНТ в новогодишната нощ на настъпващата 2004 г. Не е съвсем ясно дали не простива на студа на жълтите павета, но за големия артист връщането на голямата сцена и пред милионната публика е заслужената награда като венец на кариерата му. Само 30 дни по-късно най-големият изпънител на македонски песни – любимите от всички фолклорни области, почива. Умира на 31 януари 2004 г., само 13 дни преди да навърши 69 г.