След толкова много роли, коя е любимата Ви?

Сигурно тази в Адвокат на дявола. Къето играя дяволът. Вярвам, че добрият Отец наш ще ми прости.

Но Белязаният се коментира повече от 30 години, защо според Вас хората са толкова впечатлени?

Знам ли, мафиотски бос в бял костюм убива човек и след това сяда да хапне чиния спагети с димящ доматен сос - лесно ли се забравя!

Снимахте 6 филма за последните две години, през което време поставихте Уайлд Саломе с Джесика Частейн като знак на признателност към Оскар Уайлд - откъде толкова енергия?

Аз съм само дете на баща - сициалиански емигрант, каменоделец, който един хубав ден буквално си вдигна чуковете и ни напусна. За мен това беше урок и от онзи ден не съм спрял да циментирам отношенията с хората,  да бъда "бетон". В училище ме биеха, понеже бях маляк, и така реших, че ще заложа на други способности, за да се наложа. И оттогава се занимавам с това, което правя до днес. И продължава да ми се играе...

Коя беше първата Ви публика?

Мама! Заедно с нея баба и двете ми глухонеми лели, които бяха принудени да гледат първите ми опити да се правя на актьор, заедно с децата в училище. Сигурно не знаете нещо смешно - бях си измислил сценичен псевдоним Сони Скот, който ме караше да се чувствам едва ли не като принц, особено с парите, които започнах да изкарвам от совите представления. В гимназията прякорът ми беше Актьорът.

А кога разбрахте, че сте станали истински и добър актьор?

Когато снимах Серпико и толкова се бях вживял в ролята си не ченге под прикритие, че тръгнах да арестувам един младеж. За да стане човек добър актьор, трябва да полага два пъти повече труд, внимание към детайли и време за репетиции, отколкото се смята за правилно.

Кое е мястото, където се чувствате най-добре?

Париж и Южна Франция. Единственото неудобство, където и да се намирам, са папараците. В Европа, особено във Франция, винаги ме преследват с обективите си, големи като базуките от Жега.

Папараци Ви преследват, а феновете?

Имах смешен случай веднъж в Кан. Един човек ме спря на Кроазет като ме хвана за ръкава, и ме пита: "Ти да не би да си Ал Пачино". Отговорих му, че съм аз, да. А той отвърна: "Хайде стига, бе, ако беше Ал Пачино
никога нямаше да се спреш да си говориш с мен"!