А в същото време да гледат как забогатели от халтура и много по-малко играли артисти от Сатирата като Латинка Петрова идват на море с два автомобила.

„Водка с утеха” е при това положение единственият изход за Григоров. Той инвестира малкото си средства преди идването на демокрацията – 300 лв. заплата, и жълтите стотинки след избухването й, в шишета от най-евтините марки. Също, както завършват дните си и други известни актьори с десетки кинороли зад гърба си като Катя Паскалева и Антон Горчев. Като мъдър човек – земляк на Радичков, Иван се бъзика дори с това тъпо положение. „Алкохолът е енергията на бъдещето”, казва той. Другите енергии са му много скъпи – плаща си само тока, никога парното.

И той като гения от Монтанско е умел разказвач, който лесно свързва реалното с измисленото в един негов си свят. Често това му носи сериозни проблеми с колегите. Понеже изкарва цели дни и нощи в барчето на Сатирата, той се превръща за търсещите сензация вестникарски репортери в нещо като говорител на така наречените „аркашки”. С тази дума в драматичната гилдия наричат старите театрали, изпаднали от сцената, от времето или от коловозите на успеха. Григоров забърква журналистите в неприятни ситуации. Разказва им най-сериозно – като човек, който много рядко се усмихва, украсени истории за колегите си, които после пищят като ги прочетат. Прочут е случаят, при който се „изповядва” пред несъществуващия вече клюкарски всекидневник „Нощен труд” и  обявява Стоянка Мутафова за лесбийка.