Решихме да започнем сериала за Емил Димитров с неговата истинска история и важните факти, които всеки българин трябва да знае за Белия крал на българския шоубизнес. Да, и ний сме дали нещо на света. И Емил е продал повече албуми от идващия скоро у нас Раоби Уилиамс.

55 милиона продадени плочи за една дълга кариера в сравнение с 1 милион, отбелязан през 1989 г. и още не повече от половин милион, пласирани от вечната му конкурентка Лили Иванова. Ето така може да бъде представен Емил Димитров.
Може да бъде представен също не просто като първия български певец, който постига феноменален успех отвъд Желязната завеса. Но като

първия източноевропейски изпълнител, яко тиражиран в пика на Студената война

в цяла Западна Европа. Апропо, втори няма. Което, между другото ни най-малко не прлеи на неговия успех в Съветския съюз, където са и най-големите продажби на неговите албуми.

Емил е историческа фигура за българския шоубизнес. Защото неговата първа плоча, от чието издаване тази година се навършва точно половин век, е и изобщо първата дългосвиреща в родината. В страшната конкуренция на всички шестима великани от предишния ни вестникарски сериал за естрадните пионери, или ако искате мохикани, но и на звездите от неговото поколение – кака му Лили Иванова и Йорданка Христова, това значи много.

Член на Съюза на френските композитори, с платинени плочи там и в Германия

той е не просто първи, но и единствен от цяла Източна Европа. Прави го само на 30, когато другите с такива тиражи са „Ролинг Стоунс” например. И това са просто факти. Те правят впечатление, особено при положение, че въпреки тях Емил Димитров никога не е приет в Съюза на българските композитори. Не го смятат за достоен – с други думи – виждат го малко нещо аматьор.
Ражда се на 23 декември 1940 г. в Плевен. И няма как да не стане артист, като се има предвид, че баща му е Факира Мити – звучи доста по-яко от житейското му име Димитър Димитров. А майка му е Мадам Сизи. Просто няма как синът им да стане счетоводител или чиновник.

И той решава, че ще бъде актьор. През 1959 г. печели втора награда във „Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти” с виртуозно изпълнение на акордеон. Тази прокоба му остава за цял живот. За разлика от доста по-посредствени изпънители никога не му дават гранд при на „Златният Орфей”, даже на „Мелодия на годината” стига само до сребърната позиция.
Все едно, през 1960 година Емил се записва във ВИТИЗ. Скоро напуска, защото се хвърля в нова роля – пробва се за естрадна звезда, което е много на мода точно в онзи момент.