Разликата между тъпата и умната пропаганда е, че първата лъщи. Като лачени обувки от изкуствена кожа. И като Лачените обувки на българското кино - добре замислено, но лошо изпълнено, особено пък с думи предаване. А и със заглавия... Естествено, за класацията на 100-те филма в 100-годишната история на бг киното, могат да бъдат обвинени зрителите. Само че, когато въпросът не е отворен, а заглавията са зададени вината е на този, който дава баницата. Десето място за Ники Илиев и Живи легенди (при Тютюн като №13 и Момчето си отива на 19-а позиция) - това е повече от нелепо. Значи, някой е трябвало да помисли как да се гласува - например: 1 път от 1 IP. По-грозно обаче е друго!

Само с нагласяване Писмо до Америка - посредствен и пълен с клишета, лошо осъществен филм на претенциозната Иглика Трифонова - любимата приятелка на вицепремиера Меглена Кунева, може да бъде 26-и - веднага след Дами канят и Топло. Но далеч преди филми като Рицар без броня (Сребърен лъв във Венеция - най-високото признание за бг филм + наградата в Москва за Олег Ковачев), Цар и генерал (наградата в Карлови Вари за Наум Шопов), като Мъжки времена, Преброяване на дивите зайци и От нищо нещо, преди Комбина, Бариерата и С дъх на бадеми, преди оставените буквално досами 100-ата последна позиция европейски филми Мъже в командировка и Най-дългата нощ.

Пък и - за тези, които ще ни обвинят в академизъм, преди Мисия Лондон. Ако се мери зрителската любов, защо Мисията събра 400 000 българи в кината, а Писмото - десетки пъти по-малко, пък е 30 позиции по-високо? Или просто анкетата на БНТ не е истинска, а тъпо нагласена?!