Който е безгрешен да хвърли камък, казано е в Библията за такива като шеф Манчев, които в предаването Комшари в кухнята докарват до рев колегите си, понеже не им била достатъчно добра кухнята или изчистена банята. А какво става в неговия ресторант Кактус? Първо прави впечатление недотам законния надвес над улица Солунска. Влизаме и вляво от вратата виждаме табелата за отличник на Трипадвайзър с 4 звезди. В същия миг обаче носът ни усеща облъхване от тежк

а миризма на готвено – знак, че проветряването в ресторанта не е на нужното равнище, хеле пък за елитен ресторант. Поглеждаме вдясно към по-ВИП частта, където столовете са малко нещо меки. Въпреки че сме с аутфит очевидно комбиниращ Бърбъри, Бос, Ралф Лорен и Монклер, за нещото като шеф дьо зал не сме на ниво. Праща ни нагоре. Докато вървим към междинното ниво, лъхва ни миризма от тоалетната в интермедията. Някой ще каже –това е зле, но ние приемаме нещата положително – така човек не забравя да си измие ръцете. Влизаме и – о, ужас, съзираме недотам чистото огледало с останки от петна и ръжда, зачерняващия възнисък таван във възтясното антре на тоалетната, която е време да се ремонтира. После поемаме нагоре. Човек, висок над 1,50 м рискува да не се удари на стената между това и по-горното ниво. Даже, по обратния път, установяваме, че нечия твърда глава е поотчупила парченце от ръба. Някой друг би се сетил да сложи нещо меко на преградата, без друго стената отдавна не е боядисвана или пък това е направено некачествено.