Ето и някои от нещата, които Славин разказва за себе си:

Като малък мечтаех да стана романтичен мафиот. Много се интересувах от времето на сицилианската мафия и гангстерите, които обирали банки. Веднъж като дете дадох 20 лв за карти за ЮГиО, а родителите ми бяха много против това. Това бяха адски много карти, а 1/3 от тях се повтаряха – беше много разочароващо. Един ден в училище, мой съученик си беше донесъл баскетболна топка – в рамките на този ден успяхме да счупим едно бюро, една картина и един прозорец. Отново в училище – бях си купил чипс и реших да го изям в час по рисуване. Учителят тогава ми написа забележка: „Ученикът яде в час и дава на другите“.

Покрай филма „Да изчезнеш за 60 секунди“ с един приятел искахме да станем автокрадци и тръгнахме да търсим в интернет инструменти за отваряне на ключалки. Пробвахме се с една много стара „Лада“. Той стоеше на пост, а аз през леко сваленото стъкло тръгнах да я отключвам с конец. Точно когато успях, чух приближаващ се към мен лай и побягнах с всички сили по улицата.

Най-екстремният ми момент беше на едно влакче на ужасите. Бях на гости на вуйчо ми в Англия. Това беше първото или второ в света най-бързо по ускорение влакче – от 0 до 100 км/ч. за около 2 секунди. Бях се вкопчил в седалката, бях затворил очи и чаках смъртта си. Никога не съм се страхувал толкова за живота си.