"Хасково, евала ви правим за Григор! Чак не мога да повярвам, че вий сте го родили", написа в психо отчета си за изминалата седмица популярният тотален наблюдател д-р Филипов. И прав е другарят Стойко Тонев, не си е за вярване, че Хасково даде на света Григор Димитров.
Да не кажем, че не е за вярване, дето България произведе такава модерна тенис машина. Образ невъзможен, както бе възкликнал класикът. Навремето Кеворк пишеше, че Бербатов даже и не приличал на българин - не просто манталитетно, ами чак физически. Григор пък съвсем не мяза, прибавяме ние.
Момчето, което не без помощта на Христо Стоичков, стигна до върховете на тениса и пред очите ни порасна не с дни, а с часове, както бе писал поетът, та се превърна в стопроцентова световна звезда. Едни му броят парите - за шест мача милион и двеста, други му броят звездите - принцеса Кейт и Джуд Лоу са най-новите фенове, а Серина и Маша вече влязоха в открита медийна война коя му е по-голяма любов.

По-важното е, че Григор започна да има успех, когато спря да мисли за друго, освен за работата и придоби самочувствие, че не е бейби Федерер, момчето на Маша или "г-н Шарапова", както го наричаха присмехулници в западните медии, или пък манекенче, което "хващало окото" на Пипа и Ванити феър, и постигна победи на психиката. Оттам - нагоре пътят е да надмине незабравената Мануела Малеева. Тя стигна до третото място в света навремето. Той още е на деветото. Колко ли време ще му трябва?

И накрая, най-благодарен на сина си и на съдбата трябва да бъде татко му Димитър, защото момчето му се представя пред света не с общата им фамилия Господинов, а със своето бащино име Димитров. Героя от Уимбълдън като героя от Лайпциг, също запомнен Димитров, а по фамилия е Михайлов.