София вероятно е единствената столица в Европейския съюз, ако не и в целия свят, където има улица, кръстена на магьосник. Ако би имало повече ум в общинските организатори на туризма, това би привлякло хиляди поклонници на мистиката от нашия и други континенти в милионния град. Защото „Боян Магесник”, както се нарича улицата, е истински феномен, откъдето и да го погледне човек – екстрасенс, масон, принц, учен, поет, музикант, мистик...

Хан Крум Страшний основава династия във всяко поколение от която има поне по един нестандартен тип. От шестте деца на Свети княз Борис Михаил Първи Покръстител първоначално за странник за смятали Симеон, ала такъв се оказва Владимир Расате. Възкачил се на престола, след като баща му решава да се пенсионира и да отиде в манастир, решава да отмени християнството и да върне прабългарските нрави и обичаи. Старият обаче се връща и му избожда очите. Възкачва на трона не втория си син Гаврил, а именно Симеон, който най-вероятно е първият български писател Черноризец Храбър.

Шест са и децата на най-великия ни владетел, все момчета. Първият му брак не е успешен по мнение на Симеон Велики, така че и той като баща си низвергва своя син, макар  да го е кръстил на християнското име на дядото – Михаил. Обявява за свой наследник своя втори син Петър. Въпреки че нито блести с особени дарби, нито с кой знае какви други качества, той става най-дълго управлявалият ни владетел за всички времена – цели 42 години, колкото в повечето случи траел цял един човешки живот през далечния тогавашен 10 в. От втория брак на Симеон се родили две момчета, които наследили от царя качествата на духовни хора и майстори на перото.

Св.Иван Рилски е третият син на Симеон. А по-малкият от него е точно на другия полюс. Вениамин, който минава за любим син на Великия цар, е изпратен от него в училището, възпитало самия Симеон – Магнаурската школа. Идеята е от него да стане голям писател и книжовник, тъй като от малък имал дар да пише, а също и да музицира. Бащата си отива през 927 г. спокоен, че е намерил път за любимия син. Но не би...

Вместо да стане водач на Българската православна църква и просветител номер едно в страната, Вениамин попаднал под влиянието на тогавашния цариградски патриарх Николай Мистик. Смята се, че той го е въвел в тайните общества, където му е открил учения, дошли още от времената на Древния Египет. И ги пренесъл в родината.

Именно в това се корени и идеята за знака на българина, който е в основата на онази концепция, която светът познава като „Шифърът на Леонардо” за историческото задкулисие, тайните общества и тяхната роля на водачи на човечеството, която често и нарочно остава незабелязана от непосветените. Принцът е смятан за баща на сектата на богомилите, която е предтеча на реформата не просто в християнството, а в цялата ни цивилизация. Поради всичко това, мнозина са склонни да го определят и да го приемат за масон. Върнал се у нас, Вениамин се прекръства на Баян или Боян.

Името означава нещо като „принц”, понеже „баян” е титла при прабългарите. А народът го нарича Магесника или Мага. Защото смята, че той е мистик, човек, който се опитва да влиза в контакти с отвъдното, да намира в прабългарските корени езически обяснения за нещата, които според него религията не може да обясни. Допълнителна роля играе и фактът, че майка му Мария Сурсувул (или Мариам Сурсопал според други източници) е арменка. А тази земя винаги е била обвита в мистичност, както и хората, които ражда и които, също като евреите са силно вплетени в своите малки общества – клетки, пръснати в чужбина.

Боян става легендарна фигура. За него почват да се носят всякакви митове, истории и мълвата така обогатява образа му, че той започва да стои на границата между реалната действителност и фикцията. Магесникът се прочува и отвъд нашите земи, също като богомилството. Международни автори от онова време пишат за него. И Слава Богу, тъй като като враг на властта на брат си Петър, която се крепи главно върху Българската православна църква, родната хроника не смята за нужно да споменава „опозиционера” и еретика. Управлението се грижи да не оцелеят и неговите произведения, които според свидетелствата на чужденците били изключително интересни и особено тези в областта на поезията.

Снимка:  bulgarianhistory.org