-    Защо тогава Георги Илиев залага на губещата карта Поли според Вас?

-   Поли е умеел да заразява околните с харизмата си. А Георги Илиев не е бил персона с бомбастично самочувствие и болно его. Вероятно е изпитвал комплекс заради бедния си работнически произход. Респектирали са го хора, родени в центъра на София. Освен това му допада идеята да подаде ръка на Поли, когато го изолират от СИК.
-    Двамата имат бохемска жилка, което ускорява симпатията между тях.  Преди смъртта на Поли двамата са се позабавлявали славно.



-    Разцепването на СИК по линията "за" и "против" Сретен Йосич според книгата всъщност ускорява процеса по изтребването на големите босове - възможно ли е наистина една проста борба на „его”-та да доведе до разпадането на подобна империя?

-    Не съзирам чак толкова дълбоки психологически колизии и философски пластове. Разпадът на СИК е заради пари, към които се протягат прекалено много ръце. Ръце, които са се подкрепяли в началото, но по-късно започват да си пречат. Всеки от босовете се бори за по-голямо пространство. Логиката работи безотказно. Не е възможно дълго да просъществуват в идилия на равнопоставеност… Затова и конфликтите са неизбежни. Съберат ли се много златни медалисти на едно място, не е на хубаво, както е рекъл народът.



-   Някои сигурно ще Ви обвинят в неточности в детайлите - вече хора от средите коментират, че двата часовника от Доктора за генерал от МВР не били златни и не били от марката, която описвате, а от бранда, представляван от съпругата му, една от героините не била толкова висока, колкото я описвате - затова ли наричате произведението си документален роман?

-    Хаха. Признавам, че не съм претегляла героините си на кантар и с шивашки метър. Доста оригинален творчески подход, може някой ден да влезе в употреба… Възможно е да съм пропуснала някои детайли от светската суматоха на паркетния гламур…




- А златните часовници на Доктора?

- Информацията ми е дадена от двама  следователи. А те не е задължително да са най-добрите експерти по брандове и бутикови артикули, все пак… Разказаха ми историята независимо един от друг. Скандалното е, че генералът се е поласкал от комплимента на Иван Тодоров-Доктора. И е пъхнал армаганите в джоба си. „Грейна като босоного дете пред шоколадови бонбони” – изфукал се Доктора пред разследващите. „Живей бързо 4. Кръв за кокаин” е журналистически роман. Използвала съм белетристични средства, но съм се придържала към документалната достоверност .  Включила съм и градски истории от света на босовете. Случката с часовниците и борецът срещу мутрите се потвърждава от доста места.  


-    Посочвате пряка връзка между пика на групировката ВИС и управлението на Иван Костов, сочите и конкретни имена, които са движели нещата от страната на политическата сила, чиито днешни представители са най-отявлени автори на декларации срещу мафията, корупцията, задкулисието - как така се извъртяха нещата?

-    Задайте ми пак този въпрос, че ми хареса! Нещата не са се „извъртяли” просто хей така. Покварата е скритият мотор на политиката. Лицемерието е афродизиак за хората във властта.  


-    Накрая, романът завършва с интригуващата дума "Следва" - какво идва след смъртта на главния герой Георги Илиев?

-    - Разстрелът на Главния отприщва кръв. Фонтани от кръв и повалени гладиатори. Битка за злато, която се оказва обречена.

Снимка: monitor.bg