Балната зала на бившия царски дворец в София и на настоящата Национална художествена галерия трудно побра стотиците почитатели, стекли се на премиерата на красивото издание „Копие, захвърлено с любов” (изд. „Персей”). Сред тях се мярнаха актриси и поети, светски личности и журналисти, изкуствоведи и университетски преподаватели.

Премиерата, организирана от Италианския културен институт, Издателска къща „Персей” и Националната художествена галерия, бе открита от г-жа Анна Амендоладжине, директор на Италианския културен институт в София. Тя направи задълбочен и пространен анализ на многоликото творчество на Микеланджело – един от гениите не само на Ренесанса, но и на съзидаващия човешки дух. Накрая на словото си г-жа Анна Амендоладжине прочете в оригинал един от шедьоврите на Микеланджело – „Художникът не е родил идея”, който след това прозвуча на български в изпълнение на Нона Йотова.

Издателят и съставител на книгата Пламен Тотев разказа за мястото на новото издание в поредицата от изящни книги с поетични шедьоври, чиято премиера вече 10 години е винаги в навечерието на Деня на влюбените.

Особен интерес предизвикаха тайните, скрити в прочутите фрески и скулптури на Микеланджело и оказващи се важен момент в книгата, за да бъдат прочетени в по-различна светлина любовните стихове на ренесансовия гений. Освен в „Сътворението на Адам” изображението на Господ като човешки мозък, показан в разрез, твърде любопитни са единственият автопортрет на Микеланджело върху одраната кожа на католически светец и портретите на големите му любови  Витория Колона и Томазо деи Кавалиери във фреската „Страшният съд”. Двамата са голямото вдъхновение на твореца, оформил се като творец и личност под влияние на ренесансовия неоплатонизъм, който издига в култ духовната, възвишената любов.

Сама носеща в себе си нещо ренесансово (едновременно актриса, певица, авторка на песни и поетеса), Нона Йотова илюстрира със стихове на Микеланджело тези чувства, вълнували ги преди близо пет века.

Освен 450 годишнината от смъртта на Микеланджело Буонароти (1475-1564),  книгата „Копие, захвърлено с любов” почита и 80 години от рождението на преводача на лириката му – поетът Драгомир Петров. По този повод вълнуващи думи казаха братът на преводача – Игнат Петров, Иван Гранитски и др. Прозвучаха и авторските стихотворения на Драгомир Петров „Вместо епитафия” и „На сина ми”. На събитието присъстваха двамата му синове Христо и Димитър.