И през новата година младият театрален мениджър и продуцент Светлин Стоилов усърдно ще умножава заглавията в портфолиото на формация „Мелпомена”. Частният театър, създаден като пътуващ преди 15 години от покойния режисьор Георги Стоилов, набра популярност с хитовете заглавия „Вражалец”  и  „Големанов” на Ст. Л. Костов, „Благородния испанец” по Съмърсет Моъм. Вече няколко години по ред представленията са в челните класации по зрителски интерес у нас. Успехът на „Мелпомена” до голяма степен се дължи и на „американската формула” на правене на театър. Стоилов пръв въведе бонусите и комплиментите към билетите за театър. Убеден е, че специалното отношение към публиката от страна на театъра и актьорите винаги прибавя допълнителна стойност към резултатите.

„Мeлпомена” не само създава театрални продукти, но и се утвърждава като разпространител на заглавия на държавни театри. Светлин Стоилов работи в кооперация с признати и дебютиращи автори, спомагайки за популяризирането на сценичните им проекти. Вече няколко поредни лета „Мелпомена” релизира няколко мащабни турнета в летните театри на Пловдив, Варна, Бургас, а през изминалата година показа „Вражалец” в зала 1 на НДК. Фактически няма театър в страната, където заглавията от портфолиото на формацията да не са представени.

Ето какво споделя за „Мелпомена” Мариан Бачев, когото можете да видите в „Досадникът” на 30 януари и 20 февруари и в „Операцията” на 17 и 31 януари:

„Като се има предвид, че съм действащ професионален актьор вече над 16 години (Леле, кога станаха!? Уви, вече не съм в категорията „млад“ артист!) и в същото време съм изкушен от театралния мениджмънт (завършил съм магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства“) си мисля, че вече повече разбирам театралните директори и продуценти, а когато театралния директор/продуцент е и актьор, какъвто е и Светлин, работата в театъра винаги върви по-гладко. Тънкостта е някъде там – да проявяваш разбиране и твърдост, без да бъдеш краен спрямо актьорската душа.

В случая с „Мелпомена” - театърът изхранва театъра. Събира актьори, които чрез своя система за проследяване на интереса  на публиката, достигат до сърцата на зрителите. И то главно из страната. Защото, нека не се лъжем, София не е България. Аудиторията е различна навсякъде, но винаги е специална – макар за публиката извън столицата да сме познати от телевизията, хората са отделили от времето и средствата си, за да ни видят „на живо“ и професионалната ни отговорност е в пъти по-голяма. Хубавото е, че  се събираме колеги, които работим това, което наистина ни харесва. Ако в държавния или общински театър си длъжен да играеш в която и пиеса да те разпределят, то тук имаш свободата да избираш ролите си.”