Човек си идва с името или поне с фамилията. Ето, аз съм Ангелов и съм толкова добър по душа - шегувам се, разбира се, макар че си е точно така. А какво да говорим за Кичка Бодурова? Прекрасен sms беше написала Тони Димитрова на Мариана Попова: "за кича и Кичка". Точно в целта. При това с много чувство за хумор. Или за ирония. Нашата естрада, която имаше за основна цел да пудри соца, по принцип си беше панаир на кича, не на суетата. Фолкът я наследи със страшна сила в това отношение.

Е, Кичка Бодурова не е Лили Иванова или съвременното ѝ издание Азис, но и тя понякога се опитва да естетизира неестетичното.Снощи я гледахме по ТВ7 да прави в дует с Катя от Ритон една типична естрадна и соц. песен с "мъдрото" име Някога, но не сега. Не знам дали при толкова кич, колкото струеше от парчето, сте се заслушали в една рима тип "удари мА". Говоря за зашеметяващото: "момичета - кокичета". Ниво трети клас - втори срок. Или по-ниско.И същата Кичка Бодурова, която сама си избра точно тази песен, не ще Люси Дяковска да я критикува, не ѝ било приятно.

Какво казва езикът на числата: за 40 години на сцената Бодурова е продала 450 000 албума и два пъти е напълнила първа зала на НДК с нейните 3370 места срещу вход от 10 лева, което само по себе си е похвално, защото наистина не са много подобни артисти у нас, за съжаление. Ала Люси на старта си продаде 5 милиона и пълнеше зали по 50 000 души срещу вход от 100 евро. И я кара така повече от десетилетие. Така че, при цялото ми уважение, респектът не може да бъде еднопосочен. За да няма за никого съмнение, че кичът и Кичка нямат нищо общо. Ние сме убедени. Но Тони Димитрова, Рут Колева и Мариана Попова все още не са...