Ако Тодор Колев беше ЖИВ, щеше да бъде горд, че поне в нещо изпреварихме американците. Защото МВР разкри тази есен убийствата на Жоро Илиев и Фатик, а Щатите точно 50 години след фаталните изстрели на 22 ноември 1963 г. в Далас се правят на неразбрали кой поръча Кенеди. В покушенията срещу големи политически лидери, най-значимото от които е това против Кенеди, извършителят не е от значение. Важен е поръчителят. Често това са тайни служби. А в казуса Кенеди воюващите помежду си ЦРУ и ФБР намират общ враг в лицето на президента, на когото уж са подчинени.

Американският изследовател Майкъл Т. Грифит посвещава живота си на това да разгадае кои са заподозрените, които са имали мотив да убият президента Кенеди. Той търси преди всичко мотива. Именно затова най-съмнителен е наследникът на JFK. Линдън Джонсън не е „народен артист” като красавеца Джон. Обаче зад него е сериозно бизнес лоби. То неистово желае неговият човек да заеме президентското кресло в Белия дом. В изваден от втората анкетна комисия по убийството – 10 години след атентата, телефонен разговор между Линдън Джонсън и шефа на ФБР Хувър двамата си говорят, че трябва публиката да се убеждава, че Лий Харви Осуалд е убиец – самотник и зад него не стои заговор.

За наличието на консипирация свидетелства и любовницата на вицепрезидента, който след атентата става президент на САЩ и прекарва 5 години на поста. Мадлин Браун заявява, че дни преди фаталния 22 ноември 1963 г. вицето казало „най-накрая Кенеди ще ми се махне от главата”. Джонсън вкара САЩ във войната във Виетнам и с това ще го помни историята и стотиците хиляди семейства на убити и ранени ветерани. Двигател на конфликта е силният човек в ЦРУ Ричард Хелмс. Той пък е враг на Кенеди и още приживе отказва да изпълни заповедта му Кастро да бъде оставен на мира след грандиозния провал в Залива на прасетата, който едва не довежда планетата до Трета световна война през 1962 г.

Схемата на ЦРУ в онези години е проста. Вземат се пари от спонсори, които си поръчват преврати в страни, където някой им пречи на бизнеса. В случая с Куба парите идват от мафията. А мафията е бясна на Кенеди, защото не само не сваля Кастро, ами брат му Боби – главен прокурор на Щатите, започва разследвания на босовете. Доновете са обидени от черната неблагодарност. Мафията хвърля пари и организира контролиран вот за Кенеди на изборите през 1960 г., когато той неочаквано обръща Никсън и печели лидерството на най-великата нация с помощта на същите тези босове. Връзката между богатата фамилия Кенеди, натрупала милиони с контрабанда на алкохол през сухия режим и италианските гангстери са техният побратим Сам Джанкана и приятеля на Кенеди по плейбойска линия Франк Синатра.

Тук трябва да напомним информацията, че „убиецът” Лий Харви Осуалд е момче на ЦРУ, работи за мафията, а нейният член Джак Руби го застрелва, за да му затвори устата. Малкият признава пред полицията, че е накиснат от мафията, а силите на реда вече са наясно със засекретената аутопсия, която сочи: няма как стрелялият отзад да е убил държавния глава, когато дупката на тила му е изходна. Смята се, че ЦРУ наема стрелеца Дейвид Санчес Моралес да очисти Кенеди – атентат, приписван на Лий Харви Осуалд. Това е участник в провала в Залива на прасетата, а после и във Виетнам. Той е подсигурен от наетия от ЦРУ френски снайперист Жан Сутр, който е арестуван в деня на покушението в Далас, но незнайно защо е пуснат веднагически. Разследване на ФБР официално заключава „Сутр или е убил или знае кой е убил Кенеди”.

Така стигаме до третия заподозрян.  Джей Едгар Хувър е шефът на ФБР. Босът на щатската ДАНС храни неистова омраза към клана Кенеди. Причината е, че се опитва да хване в издънка бащата на президента, още докато е активен бизнесмен. Затова още от влизането му в Армията, събира досие на сина му Джон, наричан от всички Джак. Ченгето имало куп любовни компромати
за младия и перспективен Кенеди. Чрез даването на част от тях на Линдън Джонсън, докато трае президентската кампания, Хувър осигурява на протежето си мястото на вице.

През 1979 г. при третото парламентарно разследване на убийството на Кенеди са извадени много записи, в които се чуват закани за саморазправа с JFK, отправени от боса на ФБР и то пред лидери на мафията. Доказано е също, че той е криел от Джон и Робърт Кенеди информация за заплахи за живота им, изловени от агентите или при подслушването на престъпни донове.
Другите, изборени от известния изследовател заподозрени са нефтеният барон Хънт, настроените срещу Кастро кубински емигранти, генерал Едуард Лансдейл и военно-промишления комплекс,  както и изгубилият от Кенеди изборите за президент републикански кандидат Ричард Никсън.

„Моето мнение е, че десни елементи в ЦРУ, Хувър, нефтеният магнат Хънт и вероятно Линдън Джонсън заедно или поотделно, може би с помощта на мафиоти, са участвали в заговор за убийствата по телевизията на Джон Кенеди и Лий Харви Осуалд. А агентите на ФБР са се постарали да прикрият следите. Президентът е убит по няколко причини: отказ да започне война във Виетнам,  стремеж да приключи студентата война и да започне добри отношения със СССР, драстично да организира тайните служби и да парира добре известните му стремежи на Линдън Джонсън да заграби властта. Вярвам, че същия кръг от хора е организирал убийствата на Робърт Кенеди, който щеше да стане следващия президент на САЩ, и на Мартин Лутър Кинг”.