Кейти Пери наскоро призна, че не е от този тип хора, които вярват в поговорката „Това, което не ни убива, ни прави по-силни." Суперзвездата със сигурност не се е чувствала силна след нейния изненадващ развод с британския комик Ръсел Бранд.

Тя сподели в откровено интервю за вестник Sunday Times, че след тази раздяла не е станала от леглото цели две седмици и че все още чувства емоционална болка, като се сети за този етап от живота си. „Бях на дъното, бях изгубила надежда. Цялото ми доверие беше разбито", разказва тя.

От една година певицата излиза със своя колега музикант Джон Майър, но и с него отношенията ѝ претърпяха няколко спада (те се разделяха три пъти за последните 12 месеца). Тя продължава да се чувства уязвима и днес, но все пак признава, че сега е по-уверена.

В крайна сметка, болката на Кейти е дала материал за новия ѝ албум „Prism", който излезе на пазара преди броени дни и обещава да бъде супер успешен. Сега ви представяме Кейти в една нова сесия за списание W (ноември/2013). Красивата брюнетка позира пред обектива на топ фотографа Марио Соренти.

Ето и няколко акцента от интервюто с изпълнителката на хита "Roar":

За първата песен, която е поставила траен отпечатък върху нея: "Killer Queen" на групата „Куин". Бях на 15. Разбира се, бях чувала и други песни на „Куин", но тази с нещо наистина ме порази. Бяхме с моята приятелка Морган в Санта Барбара (родния ѝ град) и по-точно в нейната къща. Тя ми беше най-добрата приятелка, която обожавах и може би дори идеализирах. Стояхме на нейното легло, облечени в нейните дрехи, защото те бяха по-готини, и слушахме "Killer Queen". Моят свят замръзна. Това беше много кинематографично усещане и то отвори този лиричен свят у мен."

За филмите, които я карат да плаче: "Сещам се за два - „Тетрадката" и „Титаник". Освен това винаги плача, когато се возя в самолет. Приятелят ми (Джон Майър) също мрази самолетите."

За детството си в Санта Барбара, Калифорния: "Беше ми скучно като тинейджър в този град, а сега всичко, което искам да правя, е да си седя и да си скучая в Санта Барбара. Това е едно красиво място, което ме потискаше, когато бях в пубертета. Тогава се чувствах като в плен на един малък богаташки остров. Семейството ми не беше заможно, а повечето ми съученици имаха родители милионери. Разполагах с по пет долара на ден и се обличах от магазини втора употреба, като си купувах винтидж дрехи в стил 40-те. За мой късмет, те стояха много добре на фигурата ми."

Източник: Dnes.bg

Снимка: сп.W