Българският „Холивуд" - селцето Ковачевица, е застрашено от срутване. Това съкровище, скътано между планинските върхари на Родопите и на един хвърлей път от Беломорието, се крепи на мишците на малкото останали жители и на строителите, които от време на време се вясват в селото, носещо гордо наименованието "архитектурен резерват", пише vsekiden.

Ковачевица е известна в кинаджийската история като средище за много артисти, писатели, чужденци. Въпреки че собствениците на имоти там правят всичко възможно да възстановят своите къщи така като са били през 18 век, повечето от тях са изоставени. Тук-таме се виждат следи от един богат и щастлив живот, който е кипял във високите триетажни сгради преди векове. Сега стените са така паднали, че отвътре можеш да видиш следите от отишлия си живот - все още цяло огнище с пепел, красив резбован таван, ракли, скътали семейни ценности, счупени дървени играчки.

Къщите са започнали да се рушат малко по малко и въпреки че Ковачевица се стопанисва от Института за паметниците на културата, държавата е с вързани ръце и не може да предприеме никакви мерки за тяхното реставриране. Причината - наследниците на имотите са избягали в чужбина или не разполагат с достатъчно средства, за да ремонтират къщите си. Други пък фамилии, наследници на изселниците, основали Ковачевица през 16-18 век, се карат дали да продадат къщите и да ги превърнат в хотели или да ги оставят за децата си.

Тук къщи притежават много известни хора - като писателя Георги Данаилов, оператора Радослав Спасов, актрисата Мария Сапунджиева, проф. Илия Конев, волейболистката Цветана Божурина и нейния съпруг Сандро Филипини, главния редактор на сп. „Тема" Валери Запрянов, шефката на Нова Силва Зурлева, спортния журналист Иван Жечев. Именно те стоят в дъното на възраждането на Ковачевица.

На 3 май историческата къща от филма „Мъжки времена" се срина пред очите на туристи. Инцидентът станал пред погледа на десетки посетители, дошли за великденските празници в архитектурно-историческия резерват в община Гърмен. Постройката е била на 2 века и е известна като Карагергьовата къща. Сградата се сгромолясала на метри от паркиран автомобил на гости на селището.

„Над 10 са къщите, които са опасни и за местните хора, и за туристите. На някои пред падане са покривите, на други стените. Тази, която се срути, е собственост на холдинг „Загоре". Някои собственици бързат да придобият имот, но не и да се грижат за него. Тяхно задължение е да стегнат сградите, защото става въпрос за паметници на културата, които изчезват заради безхаберието на стопаните им, а губи цялата държава", заяви бившият кметски наместник на Ковачевица Стойка Дишлянова.

Според съселяните й някои постройки спешно трябва да се бутнат от собствениците им, които после да ги възстановят в автентичния им вид по проекти, съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство. За част от опасния сграден фонд община Гърмен е съставила констативни протоколи, но няма средства да ги ремонтира или блесне за своя сметка, а после да чака стопаните на имотите да й изплатят дължимото. Необходимо е да реагира държавата в лицето на Националния институт за недвижимо културно наследство. Да се прави оглед на сградите поне веднъж годишно. Тези, които са опасни, собствениците им да бъдат принудени да ги ремонтират веднага.

„В противен случай да подлежат на високи санкции. Само така ще спасим 160-те паметници на културата в селото ни. Иначе ще ги губим един по един. Дано не стане и най-страшното - при следващ подобен инцидент да пострада или да загине човек", коментира бившата кметица на архитектурния резерват.

Местните жители обаче имат друго мнение по въпроса: „Къде все пак е държавата и защо разчита само на собствениците? Нали Ковачевица е държавна собственост, архитектурен резерват?"

И не са далеч от истината. Защото голяма част от къщите в Ковачевица нямат живи наследници или пък те не разполагат с достатъчно средства, за да възстановят имотите си във вида, в който изисква законът. Те трябва да имат стари каменни дувари, да са на определена височина, да имат старинни керемиди по покривите, отвътре и отвън да изглеждат като излезли от картина от 16 век. „Всичко това иска пари, а за тези пари помощ отникъде, коментира местната леля Сийка. Добре е държавата ако не на 100%, поне наполовина или на 1/3 да помага със средствата, са на мнение и туристите, които идват тук да си почиват от градския шум.

Преди да опустее и да се сдобие със статут на паметник, селото е било едно от най-будните в региона. Първите махали са се образували в периода 1623-1656 г. от българи, отказали да приемат исляма и напуснали домовете си. По-късно идват преселници от Търново и Западна Македония. В историята на селото се преплитат много легенди и една от тях е за името му. След смъртта на ковача Марко жена му Гина поела всички грижи за къщата. Когато хората от околните махали и села отивали при нея, те казвали „отивам при Ковачевица, тоест жената на ковача". Така дали името на една от централните махали, около която впоследствие се групирали и останалите. Липсата на турска администрация в селото спомага за утвърждаването му през 18-19 век като голям просветен и културен център в Неврокопско. Още стоят сградите на килийното и светското училище, а камбанарията
на местна църква „Св. Никола" е най-високата в Родопите.

През лятото и през уикендите селото е оживено, но през по-студените месеци Ковачевица тъжно пустее. Тук живеят едва 15 баби. „Хората се изнесоха отдавна или измряха. Сега само софиянци се мотаят тук през лятото", обяснява причината за празните дворове една от бабите, приседнала пред местния магазин на мегдана на селото. „Всеки ден си правим „вечерна проверка", кои сме тук, кои - не", добавя тя през смях.