Четвъртите в света не е клише, а съдба. Случи ни се на Световната лига по волейбол. След футболистите през 1994 г. на Мондиала в САЩ и след четвъртите си места във въпросната лига по волейбол през 1994, 2004, 2006 и след резервираната позиция на Олимпиадата в Лондон през 2012 г. пак сме там - четвърти.

Понеже се появиха разни коментари, че нашите не били се представили супер, нека да се попитаме - а по какво друго сме четвърти по света?! Не, не е по човешко развитие, нито по съставните му части - стандарт, здравеопазване, образование и т.н. Не е по нищо положително, освен по пушачество, инфаркти и в други смъртоносни ранглисти. Пък и хайде да сравним с футбола - бяхме четвърти, а сега кой сме - четиридесет и четвърти...

Какво лошо има значи да бъдем четвърти в света на волейбол?!
Честно казано, и това ни е много.

Хеле пък като имаме предвид на какъв чудовищен и незнайно откъде появил се революционен психо натиск бяха подложени отборът, шефовете на този спорт и всички останали, които имат отношение към темата. Така че, да бъдат живи здрави всички онези брилянтни играчи, които отново стигнаха до четвъртата позиция.

Вярно, било най-прецаканото място - за другото най-гадно - второто поне дават медал. Но, ако решим да приемем фактите, а те сочат, че сме четвърти, като нищо догодина сме се качили едно стъпало нагоре.

Ако ли пък се отдадем на вечното пиянство на един народ и в характерния си стил тръгнем да се самобичуваме за няма нищо, току-виж сме се сринали надолу в класацията.   

Снимка: FIVB.org