"Ако партията на Саша Безуханова и Иво Прокопиев влезе във властта, като нищо ще бутне борда", предупреждава един от най-опитните задкулисни играчи в България. Този филм вече сме го гледали. През 1996 – 1997 г. милиони българи изгубиха спестяванията си, а неколкостотин кредитни милионери махнаха по три нули от заелите си чрез осъществяване на тотална война срещу лева. Според някои хронисти на онова време 50 милиона, дошли от Америка не без вдъхновение от Джордж Сорос, са свършили тази работа, пише Супер 19'.

Унгарският евреин, забегнал зад океана, обича да бъде наричан филантроп. Причината е, че според него той е дарил през своето "Отворено общество" и други групи за натиск, маскирани като институти и фондации, нещо като 8,5 милиарда долара за четири десесителия. Ако се доверим на престижното американско списание "Форбс" обаче
по-малко от 2% от даренията му са за бедните или 400 милиона долара по изчисления на авторитетното издание.

Нищо не се пише за бедните и беззъби български пенсионери, изгубили много пъти по толкова по вина на финансовите спекулации от 1996-1997 г. Вероятно голямата част от парите на Сорос за бедните са погълнати от прочутата му програма за ромското включване. Сигурно тя е нещо като индулгенция за чиста съвест за времето на нацизма, когато милиони роми загиват, докато семейство Сорос е сред единиците евреи, пощадени от концлагери - едно истинска и напълно необяснима сензация. Но по тази тема в следващия епизод...

Откъде пари? През 1947 г., неясно как, 17-годишният младеж успява да избяга от комунистическа Унгария и по чудодеен начин без никакви пари да стигне чак в Лондон. Там чичо му, ортодоксален евреин, го записва в прочутото Лондонско училишще по икономика, където той се дипломира като бакалавър на изкуствата през 1952 г. според "Форбс", а според биографите на Сориос – като бакалавър на науките.  

Негов преподавател е философът Карл Попър. В онези години на младия Дьорд Шварц, нарекъл се по западен модел Джордж Сорос, му се налага да поработва като портиер и келнер. Записан е в аналите с дарение от 40 паунда за бедния студент от Обществото на религиозните приятели – шантави квакери. Попитан как един бедняк внезапно се оказва мощен финансист в реалния и то следвоенен свят, Сорос не успява да отговори през 2006 г. на известния щатски журналист и бивш международен редактор на авториретния "Лос Анджелис Таймс".

С обичайната за разузнавачите легенда за мистериозното и приказно начало в живота, официалната версия е, че неуморният емигрант писал на всички банкери в Лондонското Сити, като един от тях толкова се трогнал, че му предложил място в „Сингър и Фридландер”. Приказка за наивници, разбира се, защото в онзи строго йерархичен свят това е абсолютно невъзможно. Очевидно помощта е дошла от някоя специална служба. Само те са способни на чудеса!

В биографията му има дупка от 4 неясни години. След това отново по мистериозен път младият Сорос на някакви си 26 години изведнъж вече е арбитражен търговец и аналитик на „Уолстрийт”. Добре звучи за човек на изкуството. Някъде в онези години той развива и базираната на философията на преподавателя му Попър теория за отражаемостта на пазарите. Звучи мъгляво, но на България, Великобритания и на държавите от югоизточна Азия им предстои на гърба си посредством мегакризи да разберат какво той има предвид по-късно.

През 1967 му основават офшорен инвестиционен фонд. Той обаче е принуден да се откаже от ръководството му през 1973 г., когато се оказва, че е в разрез със закона. Тогава той прави удара на живота си като с припечеленото като служител основава фонда "Куантум" в партньорство с някой си Джим Роджърс.

Сорос мечтае да изкара в рамките на пет години 500 000 долара, за да може да си позволи през останалата част от живота си да (не) работи като писател и философ. Днес "Куантум" се оценява на 24,5 милиарда долара. От тях личните му 19,2 млрд. го поставят на 30-о място сред световните богаташи. Как?

16 септември 1992 година е наречен Черната сряда в Лондон. Сорос срива британската лира като печалбата му от съсипването на Ситито е 1,1 милиарда паунда. Пресата го нарича: "Човекът, който разби Банката на Англия" като за британската хазна цената на цялата каша е 3,4 млрд.лири, взети от джобовете на данъкоплатците, отрязани от помощите за бедните, образованието и здравеопазването.

И ако англичаните лесно се оправят като богата държава, милиони мизерстващи тайландци и малайзийци страдат, когато Сорос удря техните икономики и донася на района на Тихия океан чутовна финансова криза през 1997-98 г. Азиатците губят над $200 млрд. в БВП. Най-точно сумата е 227 400 000 000 долара. Смята се, че по този начин Америка показва на азиатските тигри – по онова време най-динамично развиващите се икономики в целия свят, че не бива да имат нарастващи апетити за политическа независимост и че няма да ги остави да благоденстват безнаказано.