Кристина Димитрова и Орлин Горанов са на турне отвъд океана от средата на март и изнасят концерти в над 20 града в Канада и САЩ.  За щастие двамата не успели да тръгнат за Бостънския маратон на време и така избегнали  взривовете в американското градче. Пред Супер 19` в ексклузивно интервю те разказават за преживяванията си в страната на неограничените възможности.

Бяхте съвсем близо до взрива на Бостънския маратон. Как разбрахте за трагедията?

К: Разбрахме за случилата се трагедия по пътя в колата. Бяхме излезли и тръгнали на разходка. Истинско чудо е, че не се озовахме в центъра на събитието, тъй като предишната вечер , когато свърши концертът ни, бяхме поканени на афтър парти от наши български приятели, които бяха подготвили една страхотна вечер за нас.  Следващия ден трябваше да ни заведат в Бостън и да присъстваме на този мащабен маратон, тъй като това наистина е едно събитие, което си заслужава да се види. Бяхме се разбрали сутринта, след като станем да тръгнем за там. Всички обаче се успахме и решихме първо да пием кафе и след това да решим какво да правим. Може би наистина Бог е бил с нас и по някакво чудо не се озовахме в центъра на този кошмар.

О: В колата научихме. Може би по една или друга причина Господ наистина ни е пазил. В момента, в който се качихме в автомобила, ни се обади нашият консул от Ню Йорк, който съобщи новината. След това ни се обадиха поне още стотина души, които се интересуваха дали не сме пострадали.

Как реагираха американците на всичко, което се случи? Кое ви направи най-силно впечатление?

К: Американците реагираха съвсем нормално. Може би  за тези неща хората в САЩ са подготвени по всякакъв начин. Те са с много добро самообладание и нямаше никаква паника. Всички бяха много шокирани от тази трагедия, но го приеха спокойно.

О: Те са доста организирани, задружни и са готови във всеки един момент да помогнат с каквото могат. Чувстваше се някакво завидно спокойствие в абсолютно всички, като се започне от полицаите и се стигне до собствениците на околните заведения, които веднага са се притекли на помощ. Паниката след взривовете в световен мащаб бе много по-голяма.

По какво се различава тяхната реакция от тази, която можем да си представим в България – и ние вече сме част от картата на тероризма след атентата в Сарафово?

К: Може би в България много повече започна да се шуми за тероризма. Новината за взривовете в Бостън много по-бързо дойде при нас от България, отколкото от Америка. Всичките ни приятели и роднини започнаха неистово да звънят по скайпа и телефоните ни, за да проверят дали ние сме добре, тъй като всички бяха научили за случващото се. Паниката в България беше доста по-голяма. Лично ние започнахме да следим новините по CNN и те не бяха никак оптимистични.

О: Те реагират страшно спокойно на всякакви такива ситуации, може би имат опит и от природните бедствия, които ги сполетяват. Американците, като че ли свикнаха и с терористичните актове.

Случвало ли ви се е друг път да попадате в екстремни ситуации? (ако не тероризъм, някакви природни бедствия истории със самолети...)

К: Всеки му се е случвало. Тук в Америка вече на няколко пъти имахме екстремни ситуации. След като си тръгнахме от Хюстън, на другия ден имаше голям инцидент в едно училище, мъж беше наръгал 12 деца. След това минахме през Атланта, където се очакваше един голям тайфун. Той мина наблизо до нас и ние бяхме свидетели на много силна буря и поройни дъждове.

О:  Само преди седмица в Атланта торнадото мина на няколко мили от нас. Страховито е да видиш нещо толкова мощно и несъизмеримо с нищо. В такъв момент човек вижда колко нищожна част е от тази Вселена.

Бихте ли разказали повече за своето американско турне – как се оказахте в епицентъра на събитията, които светът наблюдава дни наред?

К: За нашето турне мога само хубави неща да кажа, тъй като имаме възможност да пеем пред толкова много българи и в толкова много градове из Америка. Това е най-дългото организирано турне в САЩ и Канада на български изпълнител. На всеки един концерт имахме възможността да се срещнем с много наши почитатели и млади хора, които може би за първи път ни виждат на живо. На тях много им хареса българската музика, Имаше и доста американци на концертите ни, които минаха с огромен успех и пълни зали. Сигурна съм, че сме заредили българите, защото след всеки концерт идваха при нас фенове, които ни благодариха за позитивната енергия и настроението, което сме създали.  Дори ни споделиха, че след като са чули песните ни, носталгията ги е завладяла и им се иска да си дойдат в България поне за малко.

О: Доста мащабно е турнето  и много радушно бяхме приети от всички. Получаваме непрекъснато имейли и есемеси от хора, които са присъствали на нашите концерти. Благодарят ни, че сме ги откъснали от ежедневието им, защото хората в Америка наистина страшно много работят и нямат възможност да се веселят, колкото в България.