Ако има мистериозна смърт, която и до днес не е спряла да поражда клюки и догадки, това е горчивият край на генерал Кашев. Тя идва като гръм от ясно небе за България и веднага поражда догадки. Никой не вярва в естествената смърт на генерала, който е един от най-влиятелните хора в системата. Въпросът обаче виси и до днес – убийство или самоубийство?


Станцията на Министерския съвет в Хисаря не е най-популярното място за елита, както по времето на соца, така и днес. Точно заради това тя е избрана за една много важна среща в края на 1985 г. На нея присъстват трима души. Единият е държавният глава Тодор Живков, другият е вицепремиерът Огнян Дойнов, а третият е генерал Кашев – шеф на Управлението за безопасност и охрана – онова, което днес наричаме НСО. За тази изключително важна спявка на 6 очи свидетелства в мемоарите си Дойнов. На нея Живков му предлага през пролетта на следващата година да оглави правителството, за да започне сложен „маньовър” – завой към западния свят, по-специално към Германия.

Някой обаче изпява на руснаците всичко. Суперсекретната сбирка, както я е замислил Първия, на практика се оказва провал. Живков е наясно, че Дойнов, който открито е недолюбван от Москва и тя настоява да бъде изгонен от правителството, не е „певецът”. Явно няма кой друг да е, освен Кашев. Старият генерал явно не е разбрал, че търканията между Живков и новия обитател на Кремъл Горбачов не са проблемът, нито дори спирането на руската помощ за България. Става въпрос за ориентация на държавата в условията на променящ се свят. А заради предателството на Кашев, еволюцията към социален капитализъм е осуетена. Москва налага безличен премиер, от чието име не се интересува и де факто премиер – макар и с титла „първи заместник-председател на Министерския съвет” в лицето на своя човек Андрей Луканов.

Това е една от причините за днешната ни бедност. И няма как Живков да го прости на смятания от него за най-верен негов човек. Великият диктатор обаче не изневерява на себе си. Когато е решил да отстрани някого от властта, той не го убива като сталинистите от едно време. Действа бавно и методично. Елегантно оставя на падащия привилегиите като високата заплата и специалното снабдяване, лимузината и някоя синекурна длъжност. Но никога повече не позволява той да бъде истински началник. Такава съдба е отредена и на генерал Кашев – човекът, чиято глупава постъпка определя начина ни на живот и разпада на българската икономика, обедняването на средната класа и всичко останало, което наблюдаваме днес...
Късното лято на 1986 г. Привидно всички големи събития в държавата са преминали и то успешно. В ранната пролет 13-ия конгрес на Партията се е опитал да убеди гражданите, че живеят все по-добре и аха да прекрачат в мечтания комунизъм.

После новият парламент със стария си председател Станко Тодоров се е събрал. Дал е мандат на новото правителство с премиер Георги Атанасов. На пръв поглед всичко е спокойно.

Нещата изглеждат идеални, за да си вземе отпуска генерал Кашев, който дирижира задкулисния живот на елита. Идването на Тодор Живков формира ръководна прослойка, която му е вярна, защото се ползва с различни привилегии. Това са специално снабдяване във вечно дефицитната търговска система на соца, Правителствена болница с нейната специална аптека, специални почивни станции и резиденции, които никнат навред из родината, специални блокчета и вилни зони. Сиреч, при УБО всичко е специално.

Специален е и шефът. Той е единственият в София с БМВ Седмица на фона на правителствените мерцедеси и пежа и волгите на по-дребните началници. Омъжил е дъщеря си Клавдия за летящия в кариерата Георги Пирински, също наследник на виден комунистически род. Едва на 32, скандално млад за соцепохата, Гого вече е заместник – министър и то не на какво да е, а на външната търговия – любимата специалност на отрочетата на червената аристокрация.

На целия този фон всички са стреснати, когато на 30 септември 1986 г. партийният орган „Работническо дело” съобщава, че "след кратко боледуване" е починал генерал Илия Кашев. Това е обичайна формулировка за подобни случаи и повечето хора приемат нещата нормално. Лятото не си отива, жега е. Сърцето го е свило човека, отишъл си е.