Уж е риалити програма - ще рече, че нещата, които показва, се случват пред очите ни без намесата на сценаристи и режисьори, но усещането е за нещо фалшиво. Разбира се, никой - нито продуцентите, нито телевизиите, отричат, че има монтаж, защото няма как 6-седмично шоу примерно да се излъчва непрекъснато в ефира. Има обаче поне пет тайни, за които хората от телевизионния риалити бизнес не обичат да говорят, пише 24 часа.

1. Не всичко в риалити шоуто е нагласено

Дори напротив, повечето неща са истински. Продуцентите и режисьорите обаче помагат на шоуто да върви в правилна посока. Не пишат сценарий, но измислят различни задачи или препятствия, които да са интересни за зрителите. Освен това подбират участници, които със сигурност ще реагират при дадена ситуация - например пращат писмо от роднина, пускат в изповедалнята запис на детето, което плаче за баща си, съобщават на някого за изневяра на любимата му. Да създадеш хаос, да разбъркаш живота на някого и да го снимаш, когато си е загубил ума, не е непременно нагласена или фалшива работа.

2. Подреждане на сюжета

След като записите на риалити шоуто приключат, на екипа му предстои да изгледа вероятно към 600 часа записи с неинтересни хора, които правят неинтересни неща. Не е много етично монтажистът да се меси в нещо, което е наречено "риалити", но ако тези кадри се пуснат по телевизията директно, продуцентът ще бъде уволнен, тъй като никой няма да ги гледа.

Затова редакторите подреждат сюжета чрез различни техники. Една от тях са звуковите ефекти. Те са като смеха, който се пуска по време на ситком, и може да са реплики от водещия, подрънкване на чинели, специфичен шум или музика, която предвещава нещо да се случи. Така заострят вниманието на зрителя към някаква ситуация, тъй като участниците в риалитито не са актьори и дори вицовете не умеят да ги разказват смешно.

Малките звукови ефекти карат зрителя подсъзнателно да усеща, че е видял нещо, което си е струвало, а не само е подслушвал досаден разговор. В същото време зрителят дори не осъзнава, че нещо е привлякло вниманието му.

3. Напътствията на треньора

Не е нечувано някой продуцент да дава напътствия на участниците в риалити предаване. Това обаче е тънка работа, защото те все пак не са актьори. За да бъдат манипулирани, се ползват психологически средства - подхвърлят се някакви думи зад кулисите, когато примерно излизат в живо предаване. Ползва се и т.нар. умишлен разговор - операторите разговарят помежду си, така че участниците да ги чуят.
Често има манипулация и на финала. Почти сигурно до края стигат най-интересните участници. Ако са все скучни, никой зрител няма да следи риалитито до края.

4. Всеки участник - с роля

Във всяко риалити има по един негодник. Продуцентите си избират мъж или жена да влезе в тази роля. На практика всеки от участниците може да я изпълни, след като е сниман 6 седмици например, от които се показват по 40 минути на ден - времето, в което се е представил най-ексцентрично.

Една от причините риалити програмите да изглеждат фалшиви е, че сценаристите добавят елегантно написани истории към уж директното излъчване.

Изумително е колко много се променя мнението ви за един човек, ако неговата история е разказана от някой, който го мрази. Много пъти в риалитито разговорите или нечии реплики са сглобявани от думи, казани в различни ситуации. Всеки път, когато камерата се премести от лицето и устните на участника, а той продължава да говори, има голяма вероятност истинските му думи да са отрязани и да са допълнени с други, да има монтаж. Всеки път, когато героят се вижда размазано, също намеква за монтаж.

5. Директни лъжи

Призраци, както и Голямата стъпка не съществуват, но има 200 предавания в САЩ, в които те биват търсени.

Наистина е рядкост, но съществуват програми, които лъжат зрителите си от началото до края. Например звуците, уж издавани от призраци, са просто удряне по стената с тръба. Някои от участниците са чисто и просто актьори.

Дори и музиката, която звучи като фон, е фалшива. Съществува цяла индустрия от музиканти и адвокати, които създават музика, която звучи толкова близко до оригиналната, колкото позволява авторското право.