Димо Алексиев от сериала на бТВ 7 часа разлика, където играеше ролите на близнаците Миро и Слав – фитнесманиаци, единият от които гей, пребори първоначалният фаворит Калин Врачански – главният герой Камен Касабов от друга поредица – Стъклен дом, за ролята на Левски в започналия да се снима тези дни филм за Апостола.

Масажистът в свободното си време, надделя над театралния актьор, когото странно защо никой не взема, дори в нова сапунка, научи Супер 19'.

Освен да „омесва” телата на ВИП клиенти върху специално легло, последователят на йога намира време и за артистични ангажименти. Прочул се преди няколко години с ролята на Калигула във Варненския театър, където игра дибидюс гол.

Димо известно време беше и фаворит на култовия режисьор Явор Гърдев. Той е известен с разсъбличането и на Хамлет на сцената на Народния театър. Точно първата академична трупа на родината бе поканила в редиците си Алексиев.

Сърце юнашко обаче не изтрая конкуренцията на безчет идоли от по-старо време като Чочо Попйорданов, и от по-ново като Захари Бахаров от Под прикритие, Деян Донков, Владо Карамазов, Юлиян Вергов. В тази мощна битка за надмощие младокът се оказа аутсайдер и предпочете да напусне.

Сега филмът на колегата му актьор Максим Генчев, когото първо запомнихме от рекламата О, Пепи, а после и като олигарх - злодей от 7 часа разлика, дава шанс на младия актьор да се сдобие с голяма слава.

Апропо, предишните изпълнители на ролята Илия Добрев и Даниел Цочев така и не успяха да станат суперзвезди, след като влязоха в кожата на Апостола на свободата, така че радостта на феновете на Димо може да се окаже и прибързана. Иначе продукцията е амбициозна. Според сметките на Генчев пред бТВ над 2 милиона е бюджетът на филма, но не от хазната.

Държавата не спонсорира този родолюбив проект, понеже даде милиони за негледани от никого през последната година 5 филма, но й се досвидяха за Апостола. Може би това не е случайно, като се има предвид, че министърът на културата все пак се казва

Вежди Рашидов, а той не е потомък на Левски, а на онези, срещу които той се е борил. Вместо това над сто български общини и десетки редови граждани подпомогнаха богоугодното дело да бъде представен на новите поколения чрез езика на киното националният ни идеал, събран в една изключително светла и дори външно красива личност, каквато е бил Левски.


Красив, ала сякаш прокълнат като цялата си фамилия, според преданията на рода му, Васил приличал на дядо си Кумчо и на чичо си Видул Войвода. Първият се прочул, понеже убил Сабри бей от Филибе, а вторият паднал в неравен бой с поробителите през 1833 г. – четири лета преди раждането на племенника си.

Според близките на Левски, войводата сякаш се преродил като свободен дух в родственика си.

Бащата на бъдещия Апостол - Иван, по-малък брат на загиналия комита, имал добър бизнес като гайтанджия. Взел си за булка още 14-годишна Гина, дъщеря на майстор на чешми. Един от братята й бил ханджия, а друг – хаджи Василий, поп, изиграл важна роля в живота на Васил.

Баща му си отишъл от този свят, когато бъдещият Левски нямал и 14 години. Притеснена от идващата мизерия, майка му го изпратила за послушник в манастира при богатия вуйчо свещеник.

Понеже момчето било будно, интелигентно, а в онези години се зараждала църковната свобода на България, а фактическата изглеждала през 9 земи в 10-а, родителката се надявала да дава добър път на тийнейджъра. Така приел ново монашеско име Игнатий.

Той обаче не издържа много в манастира при роднината. От него му остава само едно от прозвищата, с което е влязъл в историята – първото по време – Дякона. Като такъв той обаче станал комита. Първо бил в Сърбия при българската легия на Раковски.

Там се сдобил с „партизанското си име” Левски, с което го помнят вековете. Получил го заради победа в състезание по лека атлетика и един свой лъвски скок.

После, натрупал контакти и опит, Левски започва да организира вътрешни революционни километри.

Обикаля страната „под вънкашност чужда” – предрешава се по различен начин, за да не могат да го уловят по описания на външността му турските полицаи. Те пък му лепват третото прозвище, с което го знаем – „джин гиби” – като дух им се струвал, опасен дух.

Левски вършел цялата тази работа, защото и без висше образование по политология знаел, че „който ни освободи, ще ни стане нов поробител”, та затова се надявал сами да сме в състояние да отхвърлим турското робство.

Надявал се, но не вярвал, ако съдим по 4-те въпросителни след „Народе????” в прочутото му тефтерче. Друго за него, общо взето не знаем.