В деня на обесването на Левски, който е 18-и февруари, нищо че го честваме на 19-и, българската полиция би и блъска без особен повод българските граждани пред българския парламент. Сигурно самите момчета не са виновни и вероятно дори не са искали да правят това, просто им е било наредено. Но някак звучи странно на фона на смъртта на Левски – човекът, който ни предаде завета си за чиста и свята република.

Дали си е представял, че само 140 години, след като го предадохме и го обесиха, ще ни вълнуват теми като как един шофьор с прякор Каратиста може да бъде представител на същата тази чиста и свята Република България в борда на ЧЕЗ – грабещата нашата държава също държавна, но чешка фирма?
Дали си е представял, че философи ще бъдат назначавани за финансови министри, при положение, че ако не друго, поне икономисти и юристи наспорил Господ в милата ни родина?

Дали си е представял, че ще сме се почти отказали от демокрацията в името на някаква имагинерна стабилност, която поне във финансово изражение просто е мит – резервът ни е изгребан до под дъното?

Дали си е представял този човек на словото, че дори онези, които са длъжни да говорят – журналистите и писателите, ще мълчат като пукали, защото автоцензурата у нас стана просто задължителна в името на оцеляването?

Дали си е представял, че попитани от братя македонци, потомците на героя ще отговарят и то “по телевизора”, че Левски бил футболен отбор?

Дали си е представял, че думите му: “Ако печеля – печели цял народ, ако загубя – губя само мене си”, и саможертвата, хеле пък в името на обществото, ще бъде смятана за меко казано ненормална?

Ако си беше представял всичко това, човекът щеше да си останал в манастира като Дякон Игнатий. Ала и там нямаше да се спаси, защото и светата църква омацахме с досиета, а и с фарисейщина във вид на скъпи часовници и лимузини, та и патриарх трудно избираме без скандал.

В задачата се пита, също като през 1873 г., а и също като през 1990 г.: “Докога все така ще я караме”?

Кажете докога!