Как се запалихте по философията на гуруто на позитивното мислене Мел Гил?

Мел Гил е един невероятен феномен. Той е мотиватор, лектор и човек, който помага на страшно много изгубени души да намерят себе си. На мен ми помогна, и аз не знам как, да седна и да напиша всичко, което ми тежи. Сега се чувствам много по-освободена, както беше казал Стойчо Керев в едно интервю - ние писателите поставяме цялата негативна енергия върху белия лист. На мен не ми харесва да е само негативно, смятам, че трябва винаги да се завършва с нещо, което да дава надежда.

Той говори в книгите си за прераждането. Вярвате ли в него?

Вярвам, че има паралелни светове и вярвам, че всичко става по някакви закони - закон за висша справедливост. Всичко в живота е взимане и получаване, не можеш да получиш, без да дадеш. 100% вярвам в това. Трябва да живееш по някакви неписани закони, за които хората имат усет. Никога не прави нещо, което не искаш и на теб да ти се прави. Когато дадеш зло, то ще ти се върне някъде по веригата, така е и с доброто. Вярвам в това и то ми е пътеводна философия. До 40 години винаги съм развивала тялото си и съм обръщала внимание на външния вид, след 40 се обърнах към духовното, което е много по-ценно.

Според Вас, коя емиграция е по-страшна – физическата или духовната?

И двете са трудни, но мисля, че духовната е по-безнадеждна. Тогава със сигурност ще ти трябва някой, или приятел, или учител, или паднал ангел, за да те хване за ръка и да те издърпа от депресията. Напишете ги с главни букви, за да акцентирам, че такива хора ти се изпращат само ако ти самият си готов за тях. Ако си страдал достатъчно и си се загубил някъде по пътя, но много силно искаш да го намериш пак.

Как според вас се развива спортът в България?
 
Има си закони, по които се прави високо спортно майсторство. В онези години, държавната политика бе спортът да бъде подпомаган с материална база, състезания, международни турнири. Сега някак системата от западните страни се пренесе в България, едва ли не състезателите сами трябва да си търсят спонсор. Аз за първи път започнах да плащам за зали и да си купувам трика, когато отидох в Белгия през 1992 г. Там всичко се плаща. Това е колкото добре, толкова и зле. Всичко зависи от личността. Шампионът се ражда, не се създава. Трябва да се търсят тези шампионите, които ще дадат големи резултати. Спортистите ни са лицето на България и мотиваторите за всички малки хора.

Как оценявате сегашното развитие на българската художествена гимнастика?

Ансамбълът се справи много добре през последните години. А и Силвия Митева е уникален състезател. Надявам се да продължат напред по същия начин – с много любов.

Как се срещнахте със съпруга си?

Той прояви голям героизъм заради мен. Беше отговорен за медицинската служба в Левски - Спартак, лекуваше всички предолимпийци още '86-'87 г., когато се случиха историите между нас. За 24 часа той изхвърча от работа. Някой беше намерил дневника ми. Забраниха ми да комуникирам с него. Беше награден от правителството с апартамент, защото е допринесъл за победите на редица спортисти. След започването на връзката ни, апартаментът му беше отнет. Отнеха и състезателните ми права. Невероятен шанс е, че се намерихме с Чавдар. Стремим се всеки ден да е нов и интересен. Имаме си своите борби, своите мечти, своите преодолявания. Въпреки заетостта си той винаги намира време и съвет за моите дела и обратно – въпреки че аз не мога да му излекувам пациентите, се старая да осигурявам спокойствието извън работата му.

Двамата сте минали през трудни периоди?

Дълги години след като приключих състезателната си кариера и вече бях напуснала България, кошмарите ми бяха свързани с художествената гимнастика. Но сега от тази позиция и на тези години поглеждам назад с разбиране. Станалото станало, не може да се върне. Трябва или да простим, или да забравим, но най добре да простим, защото така се освобождаваме. Питат ме и дали бих го преживяла отново. Да, бих, и не защото искам да се върна или защото имам илюзии и много ми харесва този спорт, а защото знам какво ще ми коства. Нали знаете, че в Рая влизат не най-послушните, а най-знаещите.

Ще продължите ли с писането?

Започвам  учебник за танцовото изкуство, дължа това на моята хореографка Валя Вербева. Още не знам как ще го направя, защото не се чувствам готова, но това беше нейната молба и аз съм длъжна да го направя. Сега пиша и една друга книжка, роман на тема живот, в който ще има по малко от всичко.

Известен е факта, че обожавате домашните любимци?

Домащните любимци носят топлина. В Италия имахме една пациентка, която водеше с нея на терапия и своята овчарка, дори наемаше човек да го разхожда. Веднъж имах неблагоразумието да я питам: Синьора, как е вашето куче. Тя се обиди и рече: това не е куче, това е Джаки. Моето куче не се появи случайно - видях го първо като реквизит за танца ми в Денсинг старс  при Слави Трифонов. Тогана на сцена донесоха пейка, чадър, лампион и куче. Никога не бях имала животно, много ме беше страх. Но сина ми като го видя по телевизора, заяви, че го иска. Накрая се оказа, че може да си го купим.   Немски шпиц е, много интелигентен, разбира до няколкостотин команди. Винаги пътува с нас и е обиколило цял свят.

В момента къде живеете?

Животът ни е много интензивен. Откакто напуснахме  България през 90-а година, все пътуваме със съпруга си и двамата ни сина.  Най-дълго останахме в Белгия -10 години, 4 години бяхме в Италия, 2 години в Швейцария. Сега пак стягаме куфари за Испания, тъй като малкият ни син е приет в местен колеж.