Цената на петрола стимулира строежите на АЕЦ

Руснаците успяват да изпреварят всички с прерязването на лентичката, но техният проект е миниатюрен – осигурява ток едва за 2000 семейства, така че истинският бизнес е започнат от други.

Двама английски учени фактически откриват възможността за производство не енергия от разбиването на атома. Затова едва ли е случайно, че именно във Великобритания започват да се произвеждат големи количества ток по този модел. През 1956г. в градче с поетичното име „Обветрения замък” или Уиндкасъл е открита централата „Колдър Хол”. Нейната първоначална мощност е едва 50 мегавата, но както по-късно казва покорителят на Луната – стъпката е истински скок за човечеството.

Преди коледните празници на следващата 1957 г. е открита и първата комерсиална АЕЦ В Америка – „Шипингпорт” в промишления щат Пенсилвания.

Създаването на ядрен клуб от най-силните световни държави и победителки във Втората световна война – СССР, Англия и САЩ, налага международното уреждане на бъдещата ядрена индустрия. Пионери са американците. Още през 1954 г. Люи Строс прави атомна енергийна комисия и ядрена регулаторна комисия. Според него електричеството на бъдещето, за каквото той смята ядреното, е твърде евтино за измерване.

Сперд някои обаче той всъщност има предвид водорода, който също от оръжие за войната под формата на бомби е пренасочен към създаване на бизнес в енергетиката. Неговите колеги обаче не са толкова големи оптимисти и смятат, че въпросната енергия ще бъде съизмерима по цена с останалите източници.

През 1955 г. Организацията на обединените нации провежда своята Женевска конференция, на която се събират най-великите учени и инженери по въпроса за използването на атома за мирни цели. През 1957 г. е създаден и „Юроатом”, който е една от първите стъпки за обединение на Стария континент, заедно с Общия пазар, който се превръща по-късно в Европейския съюз.

Същата година е основата и Международната агенция за атомна енергия, която експертите наричат ту МАГАТЕ, ту МААТЕ.

Освен откриващите се енергоцентрали, атомът се използва активно и от финансиралите изучаването му военни. Започналата надпревара във въоръжаването между Щатите и Съветския съюз има за една от първите си моди ядрените подводници. Първата е пусната на вода от янките през 1954 г. Руснаците закъсняват със старта на своите лодки. Но скоро и те притежават такива. Две от тях К-19 и К-27 претърпяват сериозни аварии с човешки жертви през 60-те години, но това не спира устрема на атомния бизнес.

Тайна АЕЦ има и американската армия, SM-1 функционира във Форт Белвоар, недалеч от столицата Вашингтон. Тя е открита преди първата официална ядрена централа в Щатите, за която вече писахме. Появява се и втора в Айдахо, която обаче е белязана от експлозия, разтапяне и три жертви при инцидент през януари 1961 г.

Именно той създава и първите янтиядрени настроения, които в началото са тихи и малочислени, но постепенно се развиват, докато индустрията рязко ускорява усвояването на технологията и непрестанно открива нови и нови централи.

От 1 гигават инсталирана мощност през 1960 г., ръстът е сто пъти (!!!) до края на 70-те години и до над 300 гигавата в края на 80-те. Това е и времето на ядрената революция, защото в следващите години до 2005 г. темповете се снишават и през 2005 г. растежът е само 22% .

Алчността на петролните шейхове е основен мотор за разширяването на този бизнес в края на 60-те и началото на 70-те години, когато е най-големият му международен бум. Растящите цени на горивата, които довеждат света до петролната криза от 1973 г. принуждават правителствата на най-силните страни да влагат много усилия и пари в ядрени мощности. Лидери стават водещата световна производствена икономика Япония, която е бедна на природни ресурси и Франция. Н тазци мода стига и до по-малки държави като България, които имат възможността да използват опита на големите (в нашия случай на СССР), да инвестират в евтина и незамърсяваща енергия.

Понеже парите са на първо място, властите у нас не щат и да чуят за първите масови антиатомни движения по същото време. ОЩе в началото на 70-те години в Германия се вдига бая народ срещу реактора във Вил. Под натиска на хората проектът е отменен през 1975 г. Тази победа обаче не спира, а само надъхва противниците на атомната енергетика. Дори във Франция избухват подобни вълнения с участието на 175 000 души. 70 000 се вдигат и в САЩ.