Александра Сърчаджиева е една от най-изявените млади актриси в България. Тя е дъщеря на големите български актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев. Стартира кариерата си като водеща в музикално предаване Мело ТВ Мания по БНТ. Завършва испанска гимназия в София. След това и актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2006 година.  

След завършването си веднага е назначена на щат в Театъра на Балгарската армия. Играе в различни пиеси като Ножица — трепач, Процесът срещу Дон Жуан и Чайка. Има участия и във филми, като за лентата Шивачки е номинирана за награда за главна женска роля.  Алекс има интересна съдба.  Тя живее и израства с майка си, като с баща си не е близка. Казва, че се е виждала с него само един единствен път, когато е била на 11 години, в една сладкарница. Загубва майка си (единствения човек, който се е грижил за нея, докато е била дете) през 2006 година, след дълго боледуване. Има 5-годишна връзка с актьора от Комиците Руслан Мъйнов.

След загубата се сближава с Иван Ласкин, който й помага да преживее трудния момент. След 4-годишна връзка им се ражда дъщеря – София. Алекс бе водеща на първия сезон на риалитито Фермер търси жена, а в момента води студията по време на ВИП Брадър. Ето какво сподели актрисата ексклузивно за Супер 19'.

Алекс, с какви чувства влязохте в ролята на ко-водещ на ВИП Брадър?
С положителни. Беше ми супер интересно. Предложението беше много приятно и се надявам до финала да става още по-любопитно. В началото се притеснявах по време на живите предавания, но смятам, че в момента, в който спре да ти пука, е по-добре да не се занимаваш повече с тези неща.

Гледали ли сте преди това шоуто и имате ли фаворит в Брадъра?
Гледала съм ги,  харесвах някои от участниците. Сега в този сезон, не мога да кажа дали имам фаворит или не. Всеки е много различен от другия. И това е нормално, защото и хората са различни и по различен начин общуват тук, в Къщата. Което е нормално, защото все пак са поставени в ситуация, която не е обичайна за тях.

Вие бихте ли участвали в подобно риалити?
Ако има кой да ми гледа детето, може и да се пробвам ./смее се/

Как успявате да съчетавате представленията с епизодите на ВИП Брадър?
Благодарение на преговорите между Театър Българска армия, Нова телевизия и Old School успяхме така да съчетаем програмата, че да мога да играя и в театъра, и да водя предаването. В дните, в които не съм заета в предаванията играя в представленията, в които съм ангажирана.

Как попаднахте в сериала Женени с деца в България?
Чрез кастинг. След като преминах първия етап, ми се обадиха и ме помолиха да отида на още един, тъй като пробите от него трябваше да се изпратят в Sony Pictures. Интересното в този проект беше, че подборът на екипа се извършваше от три страни – Old School, Нова ТВ и Sony Pictures. Така попаднах в сериала. В началото на снимките дойде и една от големите шефки на компанията, както и няколко американци, които са правили Двама мъже и половина и самият сериал Женени с деца, тъй като ние за първи път снимаме ситком. Всъщност форматът беше дебютен за страната ни и аз много се радвам, че бях и съм част от него. Снимахме в едно хале в Нови хан. Там бях от сутрин до вечер. В общи линии работихме по следния начин – един ден репетирахме, а на другия снимахме. Седмично заснемахме по три серии. Няма да крия, че ми беше доста трудно, но успявах да се справя.

Има ли разлика между сериал и ситком, и кое по-популярно в България?
О, огромна е. Едно е да играеш в Отплата или Под прикритие, а друго в Женени с деца в България. В сериала се играе като в кино, а тук се играе като в телевизионен театър. Това е разликата между двете. И съм адски благодарна на американците, които дойдоха, защото те ни показаха как трябва да играем и как се прави ситком. А у нас определено по-популярни са кино-сериалите, тъй като няма достатъчно произведени ситкоми.

Според някои поредицата не бе много успешна и гледаема?
Гадното у  нас е, че ние все критикуваме и плюем другите, без да си даваме сметка какъв труд е хвърлен, за да се получи дадено нещо. Намериха се хора, които казаха, че е невъзможно един обущар да живее в къща. Не мога да разбера защо всичко пречупваме през нашата призма. А и все пак нали затова е телевизията? Там всичко е възможно – дори един прост обущар да живее в къща.