Наскоро починала майката на Сашка след мъчително боледуване от рак. Изненадващо за Братанова, Рашко дошъл на погребението. Макар в миналото тя да не се виждала с биологичния родител на дъщерите си заради охлаждане в чувствата, тя не спирала момичетата да се срещат с баща си.

Сашка си знае какво ѝ е коствало да отгледа сама близначките си. Изведнъж след 1990 г. режисьорите я забравят, театралната реформа я изхвърля на пътя. Съвместен спектакъл с Пепа Николова е единствената й прехрана, но и тя секва. За да не гладува, актрисата се хваща да мие входове. Дава си сама кураж, като си казва, че срамна работа няма. Налага ѝ се да продаде апартамента си и да го замени с по-малък.

Повече унижения идват от своите, от актьорските среди. Сашка се явява на кастинг след кастинг, но без резултат. Тук-там се снима в масовки. Вземат я в чужди продукции, но разбира се, в треторазредни роли. В нашенските се оказва, че тия, които я изпитват, не я и познават като име. Други се правят, че не я забелязват. Трети я мотаят.

Така я увъртат и в Кюстендилския театър, където актрисата постъпва преди 6 години. Надеждата ѝ е най-после да започне да играе пълноценно – нещо, което не й се е случвало от 20 години насам. Директорът само че не е на същото мнение. Всеки неин опит за повече работа се парира. Така замират хубавите й идеи за спектакли, за европейско финансиране. А веднага щом навършва 60 преди 2 години, същият началник й праща покана за пенсиониране.

Но на стари години изведнъж й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за "тъпа реклама", която частично я възражда. Вземат я в "Стъклен дом". Отваря ѝ се късметът и за "Къде е Маги", където играе икономката. За Сашка това е нещо повече от "край на бедността". Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и… всъщност хонорарът свършва.

За Братанова "Играя – значи съществувам" е мотото на живота, без поза. Дали и колко може – излишен въпрос, чийто отговор е доказан назад във времето. И в сегашните уж по-семпли роли, които си искат характерното и яркото.

Сашка Братанова е щастлива със закъснялото признание и ухажор до себе си в есента на живота. От суеверие не иска да говори за него. Момичетата ѝ вече не се сърдят за продадения апартамент. Всяка живее с приятеля си, устроена добре, и се развива в работата, затова срещите на майка и дъщери вече не носят заряд на напрежение от хилядите кризи и проблеми в недалечното минало, а на празник. От малките големи радости в днешния ден.

"Така искам вече да живея с конкретните радости на конкретния ден, тук и сега", изповядва звездата от "Момчето си отива".

Източник: Уикенд