В: Аз много я обикнах. Дадох й безрезервна любов. Тя е най-истинската, от всички жени в Къщата. Някой път това е проблем, но тя поне е себе си, не се преструва.

Разкажете повече за живота си в Америка?

И: Беше много трудно. Сега, по време на престоя си в Къщата осъзнах, че този период в САЩ просто е било писано да се случи. Аз съм си го изживяла и  благодаря за това. Никой не ни помогна зад Океана.

Имаше един богат българин, който се опита да съдейства, но богатството и парите на хората  пречат на истинското желание за помощ. Колкото камила ще мине през иглени уши, толкова и богаташ да ти помогне. Ние отидохме в Америка по много странен начин. Дадоха ни виза от посолството съвсем легално.

Там се срещнахме с тази Евангелистична църква, която ни обеща нещо и ни излъга. Бяхме потърпевши от така наречената религия. Но това са религии, които се ползат само за облага. Това е бизнес.. Хората получават по 100 000 долара заплата бидейки пастори. А аз работих като сервитьорка по 24 часа и взимах мизерни пари. Тук в България също има подобен момент. Затова, както казва Влади религията не е в църквите и проповедите.

В: За мен парите, ако не се използват за добро, са мъртви. Не ти дават истински кеф. Бог навсякъде дава възможности. В Америка осъзнах, че това е Вавилон. Там е голямото Чистилище, затова има толкова хора и амбиции.

И даже, както казва Исус, те са успели да премахнат вкуса на солта. Нямат сол в солта им. Затова толкова плюскат. Има много богати хора там, но за какво им е това богатство. Усетих го и аз това, все едно бях в ада. Преместих се тук, след като влязох в рая и намерих себе си.

Вече обичах всички там и затова дойдох тук, готов да направя всичко за България.  Не трябва обаче да се правят планове. Важното е кои сме и как регираме. Сега животът ми е перфектен.

Влади, защо според теб българската православна църква в днешно време не е обединител на младите хора и не успява да ги привлече в редиците си?

В: Не знам въобще техните цели. Всичко е много политизирано. Ако наистина тя иска да ги приобщи, това става лесно. Но младите вече знаят, те имат огън в сърцето си и се чувстват преродени.

Те искат да премахнат лъжата в душите си. Никой обаче още не знае какво е Бог. Църковните хора носят най-много отговорност затова да говорят истината, но за съжаление те са най-далече от нея. Но свършиха лъжите вече, отиваме на улицата и ще правим мазало.

И: Църквата винаги е служила на някого. Политиката винаги е намесена там.

Ирен, Стефан Данаилов ли е най-голямата любов на живота ти?

И: Господ е най-голямата ми любов. Този, който ме е създал.

В: /ръкопляска/ Най-после!

Влади, баща ти идваше ли да ти вижда в Америка и плащаше ли издръжка?

В: Голямо „НЕ“ и на двата въпроса. Той се страхува да пътува със самолет. Бил е май в Ню Йорк един - два пъти, ама не е идвал до мен. Много малко сме се виждали в живота ни, но аз го усещам какъв е, и кой е.

Потретът на Стефан Данаилов, трябваше ли според вас да виси на стената в Къщата?

И: Портретът не трябваше да бъде там, той самият трябваше да бъде вътре.
В: Още първия ден, като влязох и като го видях, си казах „К’ви са тия глупости, бе“. Това е пълна гадост. Всички обаче ревнаха в един глас, че много обичат Стефан Данаилов.
И: Най-смешното от всичко е, че когато портретът беше там, те не му обръщаха внимание. С действията си съквартирантите казваха: „Ние го защитаваме, ние го обичаме“.

Изведнъж влязоха и изнесоха портрета и никой нищо не каза. И тогава лъсна лицемерието им, защото ако ти си за този човек, ще застанеш и ще кажеш: „Чакай бе, защо махате портрета. Той е наш близък, оставете го.“

В: Учудих се обаче как баща ми още първия ден не поиска да му свалят снимката.
И: Защото той се харесва и обича да бъде на портрет.