Най-успешната музикална група на всички времена става на ПОЛОВИН ВЕК. Песните им направиха богати не само музикантите от Бийтълс, но и техните мениджъри, приятели и вдовици, както и ... Майкъл Джексън. Преди 50 години, на 5 октомври 1962 година, тогава все още напълно неизвестните Бийтълс издават първия си сингъл. Днес Love me do се чува сравнително рядко, но тогава се ражда Великолепната четворка.
 

Овингтън скуеър в престижен лондонски квартал е идеалното скривалище за най-великата музикална група на всички времена. На къщата с номер 27 само една малка табелка под окото на камерата на болезнено лъскавата интерком-система издава кой се помещава на този адрес: Apple, пише до единствения звънец, до една зелена ябълка.
Името е познато на всички, но компанията, чиято централа е тук, като цяло е неизвестна. Това не е клон на Apple Inc., компютърния гигант от Калифорния, а офисът на Apple Corps Ltd. - компанията за управление на музикалните права на Бийтълс, която е сред най-потайните в развлекателния бизнес и е основана през 1968 година или осем години преди фенът на Бийтълс Стив Джобс aда постави началото на гаражната си авантюра със същото име.
Идеята за името е на Пол Макартни, който малко по-рано си бил купил картина на Магрит с мотиви на ябълка.
През изминалите 50 години Бийтълс са
 
продали минимум 250 милиона звуконосители и само Елвис може да се приближи
 
до този успех. Бизнесът с музиката им е финансово перпетуум мобиле - когато преди три години произведенията им бяха издадени в звуково поизлъскана версия Remaster, феновете не получиха нито една нова песен. Въпреки това в хит парадите по света се разрази нова Бийтълмания - в топ 10 на американската класация Billboard влязоха пет класически хита на групата. Само в САЩ за пет дни се продадоха над 1 милион екземпляра от албума.
"Печели пари и мълчи" - това е мотото на Apple Corps., най-важния контролен център в глобалния Бийтълс-бизнес. Не се отговаря на въпроси, запитванията за интервюта завършват в глуха улица. И днес компанията принадлежи на четиримата членове на бандата, съответно на техните наследници. Четиричленният управителен съвет на Apple е нещо като Олимп в митологията на поп-музиката. В него влизат вдовицата на Ленън - Йоко Оно и Оливия Харисън, вдовицата на Джордж Харисън. Другите двама членове са посочени от сър Пол Макартни и Ринго Стар. Управителят на Apple, бивш мениджър на Sony Music, официално е само "секретар".
Проверката в търговския регистър, където компанията публикува годишните си отчети, е показателна. През петте години до 2011 година компанията, най-вече чрез приходите от лицензи за звуконосители, е постигнала
 
чиста печалба от около 90 милиона евро
 
Отделно Макартни и наследницата на Ленън печелят милиони и от права върху композициите, приходите от които обаче не влизат в счетоводните книги на Apple. Ленън/Макартни като съкомпозитори са се подписали под близо 200 песни, а само по Yesterday кавър версии са правили хиляди други музиканти.
Без значение дали става дума за видео-игри или сваляния на албуми от интернет - нищо във вселената на Бийтълс, свързано с търговията, не се случва против волята на Apple. При това правата върху звукозаписите се изключват, тъй като те са собственост на музикалния концерн EMI, пише Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Все пак последната дума имат Бийтълсите, за което са се погрижили адвокатите им. Неписаният закон на това партньорство е съвсем прост, посочва експертът по Бийтълс Брайън Саутхол.
Когато преди 45 години Бийтълс създават Apple, те изобщо не се интересуват от юридически тънкости. Искат компания, каквато светът още не е виждал, и първоначално била точно такава. Джон Ленън една сутрин гръмогласно събрал управителния съвет, за да информира със замъглено от Ел Ес Ди съзнание изумените си сътрудници, че е получил просветление: сега вече знаел, че е прероденият Исус Христос.
В същото време при Apple
 
работи щатен астролог,
 
според свидетели в пресслужбата се виели изпарения на дим от канабис, авантаджийството процъфтявало, разноските на служителите били астрономически. Едно коледно парти, на което била поканена и групата Hell's Angels завършило със сбиване. Когато били готови първите плочи с логото "ябълка", Бийтълс изпратили куриер със снежнобелия служебен мерцедес до Бъкингамския дворец, за да занесе на кралицата революционния продукт.
Намерението било да се създаде "един вид западен комунизъм", обявяват Бийтълс през пролетта на 1968 година. "Искаме да разберем дали не можем да създадем творческа свобода в една корпоративна структура, дали можем да произвеждаме и продаваме неща без да искаме тройно от това, което са ни стрували", обявява Макартни. Който има добра идея, вече не трябва да се моли на колене за пари за творчество, заявява Ленън.

Това, което обаче Бийтълс премълчават: Apple е най-вече модел за спестяване на данъци. След смъртта на мениджъра им Брайън Ъпстейн консултанти са им препоръчали да реинвестират по този начин печалбите си, за да избегнат тогавашната максимална данъчна ставка във Великобритания от над 90 %.
Тони Брамуел е бил част от творческия хаос в Apple. Днес той е на 66 години, старо хипи с дълги до рамото посивели коси, което странства по света и се представя като свидетел на славното време на племенните срещи на феновете на Бийтълс. Той обяснява, че Джордж Харисън му бил старо другарче от общото им детство в Ливърпул и по този начин получил първата си работа като помощник при турнетата на Биийтълс.
В края на шейсетте години Брамуел ръководи филмовия бизнес от конгломерата на групата, който е сред пионерите в музикалните клипове.

"Проблемът ни беше, че от една страна печелехме страшно много пари, но след това ги пилеехме с пълни шепи", спомня си той. През 1969 година Бийтълс дърпат аварийната спирачка. Ленън се налага и наема музикален мениджър, известен с агресивните си методи - Алън Клайн е дребничък, малко дебеличък експерт по счетоводни баланси от Ню Джърси, който с удоволствие носи пуловери с кръгли яки и плетени жилетки. Той слага край на пилеенето на пари в Apple и уволнява множество служители. Повечето клонове на компанията на практика спират дейността си.

Групата Бийтълс вече не съществува. Тогава обаче започва нещо, което никой не е очаквал - с всяка година митът за тях се разраства, а така расте и пазарната им цена. Това може да се установи от увеличаването на стойността на техните композиции. Обикновено подобни авторски права в забързания поп-бизнес имат преходна парична стойност. Песните на дуото Ленън/Макартни обаче и днес са най-скъпите композиции в музикалната история.
След продажбата на права върху някои от хитовете си те получават само част от парите и вместо тях от 80-те години
 
печалбите са за друга супер звезда - Майкъл Джексън
 
През 1985 година той купува, за яд на тогавашния си приятел Макартни, за 47,5 милиона долара музикалната компания ATV, която държи правата над мелодиите и текстовете на над 200 песни на Бийтълс.
Тези права обещават непрекъснати приходи, а към това се прибавя и увеличаването на стойността - по-късно Джексън слива компанията с клона за музикални права на Sony, създавайки една от най-големите музикални компании в света. През 2006 година, три години преди смъртта си, междувременно затъналият "Крал на попа" има нужда от пари и продава половината от дяловете си. Тогава песните на Бийтълс са оценени на 500 милиона долара, следователно стойността на композициите за две десетилетия е скочила десеторно.