Здравко Радоев е една от емблемите на българската забавна музика от средата на миналия век. Наричат го "създателят на Лили Иванова и Богдана Карадочева". И с двете култовият музикант е имал и професионална, и интимна връзка, а с Богдана дори са били официално семейство. Повод за интервюто е изказването й пред репортер на "Шоу": "Омъжих се за Здравко Радоев от ужас да не остана стара мома". Ето как той "отвръща на удара", макар че в интерес на истината двамата и до днес са в отличим отношения:

- Знаете ли какво казва Богдана Карадочева за вашия брак?

- Все още не. Какво казва?

- Цитирам: "Бях на 18 години и отидох на една врачка в Стара Загора. Една журналистка ме заведе.И тя ми вика: "Момиче ще останеш стара мома! Дойде Здравко, който беше доста по интелигентен от другите музиканти, беше горд от това, че е открил Лили Иванова...Музикант и певица оженихме се! Какво се прие зад тези откровения, каква е истината?

- Тя е очарователно луда! Казвам го с умиление и най-добри чувства. Оженихме се по любов естествено. Запозна ни Боян Иванов. Богдана я видях случайно на едно неделно участие с Вили Казасян и неговото "Студио 5" в БИАД, пееше някаква френска песен. Признавам, че ми хареса от пръв поглед - сините очи, гласът, тембърът, тогава беше слабичка, елегантна. Та Боян ни запозна, 1969 г. се оженихме, а през 1971 г. взе "Златният Орфей". Бях й избрал една страхотна фестивална песен на Барбра Стрейзънд, която тя изпя на френски, и една българска, както позволяваше регламентът.

- След като се оженихте, Богдана призна ли ви предупреждението на врачката?

- Каква врачка? Тава са глупости! Всъщност ние се оженихме по един доста шантав начин. Вече бяхме заедно близо година и един ден отиваме да кумуваме на Боре Карадимчев с първата му жена. Те подписаха и веднага след това с Богдана си казахме - що пък и ние да не подпишем. Естествено вече бяхме мислили за сватба и си бяхме подготвили медицински, други документи, които си бяха у нас, само датата не бяхме уточнили. И се получи така, че веднага след церемонията ние си казахме: що пък и ние да не подпишем, и свидетели ни станаха именно Борето и жена му, които току-що бяха станали семейство. Ние на тях, те на нас. Пълна импровизация. Помня, че Богдана беше с една евтина карирана пола, а и моят тоалет съвсем не беше за младоженец.

- А как се стигна до развода?

 - Тя казва, че не сме се разбирали, но това не изчерпва нещата. Примерно пътуваме с Емил Димитров. Той седи по цели нощи в бара на хотела и тя там с неговата компания. След концерта вечеряме в ресторанта, отиваме в нощния бар, аз пия едно питие за петнайсет-двайсет минути и се качвам в стаята. Богдана остава и се прибира сутринта, то вече слънце грее. Сега, какво е правила, не знам, но беше млада, не е пътувала, не се е движила в тези среди. Питам я: "Е, добре де, как може цяла нощ да стоиш там?". Тя ми отговаря невинно: "Ами интересно ми беше, забавно е".

Хубаво, ама Емил е в други среди, с други намерения и стереотип на живот, който му разсипа здравето. Между другото, бях на последното му турне в СССР като ръководител на "Синьо-белите". Ами че той въобще не ядеше. Сутрин, още като стане, почваше с водките и аз съм се чудил как въобще излизаше на сцената - не забравя текстовете и не се проваля. А между всеки 2-3 песни излизаше зад кулисите и му поднасяха чаша с водка, разредена с малко кола, за да "поддържа форма". И всичко това непрекъснато по време на цялото турне!!! Викам му: "Емиле, не може такова нещо, бе, твоят организъм да не е от желязо!?" Страхотно пиеше, Бог да го прости, затова си отиде преждевременно.

Та и Богдана беше тръгнала по тоя път.След това нещата се насложиха и комбинираха. Увлече се по един дегенерат за мене - Сашо Гривната - рокаджия, нашумял баскитарист от тия групи там, "Бандараците" ли бяха, други ли, не помня. В интерес на истината и разликата в годините ни беше голяма. Тя на 19, аз на 34, когато се оженихме. Бракът ни просъществува около две години. Но може би главното за развода ни бяха някои други неща, които се трупаха на всичкото това отгоре. За да не ме разберете погрешно, преди това е ръка на сърцето признавам, че Богдана е невероятно интелигентна въпреки че няма и средно образование, има само 9-ти клас плюс това беше невероятно възпитана, със страхотен усет във всичко.

Не знам, може би решаващ момент за разрива ни беше и това, че по същото време аз работех и с Лили Иванова. Богдана, не без помощта на майка си, която живееше с нас, ревнуваше. Става въпрос за чисто творческа ревност. Става въпрос за чисто творческа ревност. Само един пример. Участваше в един концерт с големия оркестър на Вили Казасян. Аз съм сред публиката. Прибираме се и правим анализ на нейното представяне. Казвам й, че не се държи както трябва, че бяга по сцената, крие се зад музикантите, зад пианото, не прави контакт с публиката и прочее. Ставаше въпрос единствено за сценичното й поведение. Другите неща с пеенето й сме ги оправяли, като седна зад пианото, непрекъснато сме коригирали много работи. Но в случая, за който ви разказвам, майка й слуша и по едно време скочи и викна: "Ти трябва да я носиш на ръце, тя ти е съпруга, как може така да се държиш с нея, да й говориш такива неща!?" Сега, може би и аз съм прекалил с хваленето на Лили. Непрекъснато я давах за пример на Богдана.

Казвам й: "Виж какво става, какво прави тя, за да върви нагоре, а ти?" А майка й вика: "Да, ама Лили не е толкова добра!" Питам я: "Защо да не е толкова добра?" "Ами защото Богдана ти е жена" - изтърсва майка й. Викам, хубаво де, ама дай да видим, че може да стане наистина по-добра от Лили. Може да звучи невероятно, но с ръка на сърцето мога да кажа, че Богдана никога не използва и 30 процента от потенциала си. Имаше страшно богат глас, със страшно богат, много характерен тембър и най-важното - мощен глас, което е задължително, за да израснеш високо в кариерата и да станеш голяма звезда.

- И защо легендарен музикант като вас не можа да реализира останалите 70 процента от потенциала на Богдана?

- Ами... мързел. Е, не, хайде да го наречем липса на достатъчно амбиция. Докато Лили беше на другия полюс - стремеж да бъде все по-добра, все по-съвършена, все по-нагоре, все по-близо до върха.

Така просто един ден ми писна и се изнесох от апартамента. Но въпреки че не реализира и една трета от потенциала си, Богдана си остана вечната късметлийка. Доведеният й баща Павел Христов беше много добър човек, живееше с майка й, но така, отделно. Парите и богатството на Богдана в момента се дължат на него, нямат нищо общо с баща й. Павел беше наследник на сградата, в която беше ЦК на ДКМС, срещу бившия "ДетМаг", т.е. баш на пъпа на София. На тая огромна сграда в момента собственик е Богдана като наследник на Павел Христов. Той наистина има сестра в Швейцария, която е успяла да наследи една част. Иначе навремето, преди да почине, Павел я оставя на Богдана и майка й като наследници. Той просто не знаеше тогава, че ще дойде времето на реституцията и т.н. Павел е бил много богат още преди 9 септември 1944 г. Много известен бонвиван.

Знам го от майка ми, която го познава оттогава. И то го познава от нощните кабарета, в които е свирел баща ми. Цялата сграда беше с адвокатски кантори под наем и Павел един път в месеца събираше наемите и след това започва да ги харчи по кабарета, ресторанти, барове... След като му взимат всичко, той пак успя по линия на частната практика с ония възможности чрез "Кооп" да направи пари, беше се снабдил с бакелитови преси по линия на кооперациите, правеше играчки и разни други работи.