Тони Димитрова: У нас няма прошка – убива ни торнадо от плювни

16.07.2012 09:47 | Видян 5091 пъти

Тони Димитрова: У нас няма прошка – убива ни торнадо от плювни

Тони Димитрова е народната попзвезда на България. Когато преди 16 години на фестивала Бургас и морето машинописката в общината се появява на сцената с песента Ах, морето, никой не очаква, че само 2 години по-късно тя ще бъде любимата певица на премиера Костов и на хората в България. Миналата седмица вечният хит на Тони беше определен за номер едно за всичките години на бургаския фестивал. Но зли хора създадоха два несъществуващи скандала около певицата – че била свила песен на слабо известния изпълнител Стефан Митров и че „прецакала” Кичка Бодурова, която имала претенции да е изпълнила най-популярната песен от музикалния форум. По тези и други теми говорихме с Тони.


Как така се случи, че благ човек като Вас попадна в скандал?

И аз се чудя! Ще ви разкажа историята така, както се случи. Когато прослушвахме песните за фестивала Бургас и морето, писах 10 на една песен, като така и не разбрах кой я изпълняваше. Хареса ми, свързах се с авторите, поисках, ако е възможно, да откупя правата, независимо дали ще се класира или няма да се класира. Звучи ми като моя песен, като моя стил. Композиторът Евтим Чакъров каза ОК. Чух се и с поетесата – и тя съгласна. Разбрах, че изпълнителят е Стефан Митров, звъннах и на него. Взех му телефона чрез Еми Стамболова, с която са заедно в бар Арбат.

И той нямаше нищо против. Не щеш ли, завихри се бурята във Фейсбук и стана медиен скандал, в който забъркаха моето име. Не съм била оценила песента при пресяването, за да я взема за себе си. Много е лесно да се извадят протоколите от журирането, които се пазят в общината и да се провери, но не. Вместо това се сипят обиди не само върху мен, но и върху Стефан Диомов. Първо, той не е мой продуцент, а сама съм си вече продуцент. Второ, няма никаква връзка с казуса. Трето, не мога да разбера как Стефан Митров може да каже, че сме били по-известни с това, че сме крадяли песните на другите хора, отколкото с някакви свои хитове. А Митров бил лауреат на много конкурси.

Пита се човек – като си лауреат къде ти е хитът, къде са ти песните. Но дежурните драскачи се включиха в кампанията. Затова седнах и написах: Стефане, защо лъжеш?! Та той дори е беше платил песента на авторите, а има претенции към нея. Защо си върти така задника?! Донякъде мога да разбера човека, ако това е начинът да си прави пиар. Само че ще се наложи да ми се извинява! Такова главоболие ме преследва десетина дни покрай тази щуротия...

Не приемате ли като реванш факта, че Вашата емблематична песен Ах, морето беше избрана от хиляди хора за вечния хит на фестивала Бургас и морето?

И да , и не. Благодаря на хората, които гласуваха за нея. Но и заради това пак ме клъвнаха с отрова. Появи се статия, че съм била победила по „съмнителен начин”. Прецакала съм била Кичка Бодурова. Аз предлагам следното: да питаме 10 души коя песен могат да запеят – Ах, морето или Помниш ли, море..?

Не Ви ли писна от Ах, морето?

Как ще ми писне! Аз си я обичам тази песен! Вече 16 години ме води напред. Благодаря на хората, че оцениха 4 мои песни от общо 10, класирани за златните хитове на Бургас и морето. Това е чест и признание! Избрах да пея само една от тях на финала, за да бъда толерантна и да не се види на хората, че се прави рецитал на Тони Димитрова. Не искам да се говори за несъществуваща бургаска музикална мафия.

Освен Вас нападнаха и Дони, че не бил подходящ за член на журито, това пък защо?

Моля Ви, това не е за първи път. Някои хора просто са против всичко. Всяка година не им харесва някой в журито или цялото жури, както и другите неща покрай конкурса. Все ни плашат, че браншът щял да го бойкотира, пък вижте – тази година кандидатстваха 67 песни. Въпросът е да има феър плей – ако човек иска да участва, да приеме правилата на конкурса. Ако не, да бъде свободен да прави каквото иска. Била съм жури на много голям фестивал като Славянски базар във Витебск и там такива работи няма. У нас обаче няма прошка – залива ни торнадо от лъжи.

Кой стои зад тези атаки – старата естрада ли?

Обикновено атаките са анонимни. Нали знаете, че анонимнците са най-„смели”. Много са силни. Аз питам – защо тези хора не излязат с лицата си, с имената си, ами се крият?!

С какво пречите на такива хора?

Трудно е да се каже, след като умишлено не участвам в конкурса от 2003 година. Нямам и намерение занапред да участвам.

Да не би залогът да е голямата награда?

Не вярвам – това са няколко хиляди лева, които се делят процентно.

Няма ли да е по-добре, щом Бургас и морето е толкова скандален, да се възроди Златният Орфей и понеже вече няма място за него в Слънчев бряг, да заеме сцената във Вашия град?

Златният Орфей няма нищо общо с Бургас. Нашият фестивал си има своя аромат. Според мен няма шанс за възраждане на Златния Орфей. Поне не и в неговия стар вид. Казвам го като човек, който е участвал в него, макар и в последното издание през 1999 г.

Взехте ли награда?

Да, на Съюза на композиторите, но никога не я получихме с композитора.

А защо според Вас бургаският фестивал вече не е Бургас, морето и неговите трудови хора? Какво се случи с „трудовите хора”?

След възраждането на фестивала през 1996 г., от названието му по неизвестни за мене причини са отпаднали „трудовите хора”. Всъщност, точно през 1996 г. и точно на Бургас и морето хората чуха за първи път Ах,морето...

Интересно дали спечелихте първата награда или както се случва – признанието дойде по-късно от публиката?

Тогава нямахме жури. Гласуваха зрителите. Ах, морето се класира на трето място. Първи бяха Ева и Гого с Цацата.

Каква е пък тази песен?

Песен за „рибари, курортисти” и накрая на куплета се казва, че в морето вече няма и цаца.

Звездата Ви изгрява в края на управлението на Виденов, но всенародната любов стана факт при Костов. Кой ви произведе в негова любимка? Ах, морето ли го плени като фен?

Не, не е Ах, морето. Доколкото съм чувала неговата любима песен от моя репертоар била Стар мой приятелю. Каква е цялата история? През 1998 г. събрах смелост за първи самостоятелен концерт в София. Беше в НДК, но във втора зала, понеже се страхувах, че първа ми е много голяма. Какво стана? Билетите се продадоха за 2 часа. Преди концерта звъннаха от протокола на Министерския съвет и обявиха, че премиерът ще присъства.

Човекът дойде. Поиска да се видим след концерта с него и съпругата му. Запозна ме с нея. Казаха ми мили думи. Поднесоха красива кошница с цветя. И това беше. После сме се виждали и сме говорили веднъж - по избори в Пловдив. Разбрали за идването му на концерта ми в НДК, журналистите сложиха етикета: Любимата певица на Костов. Причината била, че човекът преди това не бил ходил по други концерти. Между другото, когато той загуби властта, един журналист ми се обади и каза: Край с Костов, край и с тебе!

Костов Ви е фен, а Вие на него?

Винаги съм го уважавала. Не съм пенкилер, не разбирам от всичко, включително от политика. Но доколкото имам понятие, смятам, че той е солиден.

Да минем на по-веселите теми. Ще ходите ли на море?

Ами, аз сега съм на море на Дюни. Имам тук едно студио. Само че не ходя на морето, а по басейните с дъщеря ми, която вече е на 12 години.

 

автор: Борис Ангелов

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Нашата Албена е първата жена в...

Албена Данаилова е първата жена въобще, не просто...

Откриха Сградата Мир с шампанско: Нов...

В деня, в който бяха оповестени наградените за Сграда на...

Няма коментари към тази новина !