Стефан 50 години се грижи за Росен - синът на Вили Цанков, редно е и жената на Ламбо да го направи за неговия син.
В потресаващо с искреността си интервю, съпругата на Стефан Данаилов разкри, че в началото на 90-те години Ирен Кривошиева й е изпратила две писма, с които й иска прошка за всичко, което й е причинила.

“Ако не ми простите, аз няма да мога да се явя пред Бога”, написала на Мария любовницата на Ламбо. Самата Ирен пък за пореден път разказа историята си пред Гала, шокирайки с признанието си защо е махнала детето, което е чакала, преди да забременее от Стефан Данаилов.

“Представих се, че ще прилича на тогавашния ми приятел – ще е с къс врат и дребно, и си казах: “О, не, не мога да родя такова дете!” На въпроса на сащисаната ко-водеща Лара не е ли било рисковано да прави аборт в шестия месец, Кривошиева отвърна: “Рисковано беше, но си заслужаваше!”
 
Репортер на “ШОУ” потърси Ирен Кривошиева за коментар и по двете скандални теми, които цяла България коментира в последните дни.

- Съпругата на Стефан Данаилов - Мария разкри, че сте й изпратила две писма, в които сте й поискали прошка преди 20 години. Защо тези писма се оказаха недостатъчни, а трябваше да напишете и книгата “Моят грях”?

- Понеже от 5 дена съм болна и може би затова съм пропуснала това интервю. Все си мисля, че тая... Това е неин ход. Всичко, което зависеше от мен за благото на един млад човек, аз съм го направила. Сега всичко е в ръцете на хората, които продължават битка, която няма никакъв смисъл...

- Но Стефан Данаилов през цялото време се е грижел за сина си. Владимир носи неговото име, а и от години всички знаят, че Стефан има син от вас. Кому е нужно да се водят още битки и за какво?

- Сега ще ви обясня. Моят син никога, никъде, по никакъв повод не се е споменавало, че е син на Стефан Данаилов. Това бяха интервюта, в които ме бяха питали кой е бащата на детето ми и аз съм отказвала да кажа 25 години, докато написах книгата. Това е първото интервю, което дадох на Люба Кулезич, в което бутнах една чаша и се изпуснах да кажа нещо, което не трябваше да казвам.

Уговорката беше да не казвам никога

Никой по никакъв начин не трябваше да разбере поради една проста причина – мен обществото като общество не ме вълнува. То е мръсната пяна, която излиза на повърхността на чистата вода, а това не ме интересува. Едно е да шумиш и да шушукаш зад гърба на дете на годинка, и когато то премине през Лесидрен, както е с дълга, къдрава косичка, да казват: “Я виж, Ламбо, Ламбо!” Едно е, когато това дете излезе да играе в “Зона Б-5” на двора и десет деца му кажат: “Абе, кой е баща ти, бе?” и то не казва. Когато зад гърба му се шушука, но не се доказва. Когато много хора с цел идват и му казват: “Това е лъжа! Вие само си говорите!”.

Разбирате ли – 25 години не се е знаело това нещо. Може да се е знаело вътрешно, като общество между колеги. Но хората са любопитни. Те почват да сочат, че това, което се чува, е лъжа. Години наред! Все казваха: “Абе, тя си измисля тая. Тя непрестанно си измисля такива глупости!” Разбираш ли какво виси? Това е моят избор! Аз от тази книга не се отричам. Ако съм направила нещо в живота си, това е “Хотел “Централ” и книгата “Моят грях”. Тя е написана с много любов, с много истина, с много искреност, с много чувство, нито един човек в тази книга не е описан с лошо.

- Вие сте успели запазите тайната, докато Влади е бил малък и му е било най-тежко. Защо решихте да я разкриете, когато той порасна?

- На 25 години той вече е съзнателен човек и може да възприеме по друг начин нещата. Докато един шок от такъв род: “Изрод ли съм аз”, “Не искам да видя ...”, Росен и той се изказа. Това ще повлияе на едно малко дете, на 25-годишно няма...

Аз пазя всички вестници, докато живеех в Америка, в които пишеше: “Дали детето е от Стефан Данаилов? Ами той няма деца... Той никога не е имал деца. Ама тя, жена му, каза, че е боледувал от заушка. Ама тя, жена му каза не знам си какво”...

- Вие май сте обидена по някакъв начин на г-жа Данаилова?

- Не, изобщо не съм обидена. Първата, единствена и главна причина да напиша тази книга е за да изчистя себе си. За да покажа на тези хора, че трябва да минат през чистилището.

- Хубаво е да изчистиш себе си, но възможно ли е това на чужд гръб и за сметка на чужда болка?

- (Тук актрисата все повече започва да повишава тон, дори стига до крясък - б. а.) Кой гръб? Коя болка? Какъв гръб? Каква болка? Каква болка?!

Каква болка може да има тя?! Каква болка, питам?

- Тази ситуация би причинила болка на всяка съпруга. Все пак сте се намесили в нейното семейство.

- Семейството зависи от двама души. Когато в едно семейство има нещо лошо, то винаги е по вина и на двамата, а не само на единия.

- Добре, но нещата стават още по-лоши, когато в семейството се намеси и трети човек. И особено като се дрънка навсякъде за това.

- Аз не дрънкам. Аз пиша книга! Това е произведение! И има хора, които цял живот ще се възползват от тази книга. Вчера ми се обади на Професора жена му и каза, че тази книга е написана с цялата ми любов. Аз не дрънкам! Ничие семейство не съм развалила! И семейството не се разваля.

- То не се е развалило.

- Еми ето - не се е развалило. Тогава защо дава интервюта и какви са тези писма?!

- Вие сте писала писмата на Мария. Затова и започнах разговора оттам – защо, след като вече сте й поискала прошка, трябваше да пишете и книгата?

- Ама каква прошка мога да искам?! Тя е обидена, аз не съм обидена.

- То вие и няма от какво да сте обидена.

- Защо? Вие откъде знаете? Откъде знаете в какви отношения съм била със Стефан Данаилов, за да знаете какво съм направила?!

- Нормално е да ви питам, защото вие се явявате трети човек в едно семейство от двама.

- Какво семейство?

Няма семейство!

Първо това трябва да знаете. За да се случи подобно нещо, значи няма семейство.

- Е, хайде сега!

- Така е! Защото семейството всичко между себе си споделя и решения трябва да взима за добро! Заедно! А никой не крие от другия 15 години една тайна!

- Нужно ли е било да се разкрива?

- Нужно е било! Това, да напиша една книга, е най-хубавото нещо, което съм направила. И ще напиша още една! За последиците от първата книга, защото това не може да продължава. Моят син каза навсякъде: “Обичам тази жена. Тя е жена на МОЯ баща! Искам да се видя с нея, искам да се грижа за нея. Искам да общувам с нея. Обичам я като всеки един човек на земята!”

- Това е хубаво намерение, но е важно, когато хората общуват и да могат да се разбират. Когато не говорят на един език и имат различно отношение към света, общуването е мъчение.

- Не е необходимо да се разбират! Обходимо е да направят опит да се срещнат поне.

- Но какъв е смисълът? Защо е толкова важно Мария Данаилова да приеме Владимир?

- Когато имате дете, ще ми се обадите да ви дам едно интервю и тогава ще разберете какъв е смисълът. Детето е най-важното! Както тя защитава своето дете, както Стефан Данаилов 50 години се грижи за Росен Цанков, който е син на Вили Цанков – направи му фирма, вкара го в университета, направи всичко за този човек

Същото трябва да направи другия партньор за това, което се е случило с другото дете, което пък е собствено на Стефан Данаилов.

- Изключено е да се опитвате да задължите един човек по този начин. Не е ли достатъчно, че Стефан Данаилов си се грижи за сина си, за да изисквате това и от съпругата му?

- То е въпрос на личен избор. Оставете Господ да съди нещата, не ги съдете вие. Аз не съдя никого. И от никого не желая прошка.

- Съгласна съм, но вие информирахте всички за греховете си, а не желаете прошка за тях. Защо тогава ги разкрихте публично?

- Как няма да информирам, като 20 години вестниците го правеха. Мълчанието какво означава?

- Но вие просто потвърдихте това, което пишеха вестниците.

- Не е вярно! Те пишеха, че Стефан не може да има деца. Само веднъж е излизала такава информация. Аз пазя всичко в картотеката си.

- Вижте как изглеждат обобщени фактите – вие криете нещо, което е публична тайна 25 година и всички знаят...

- Не е всички! Никой не знае, освен три лица. Даже и моите роднини не бяха наясно. В същото време обаче всички говорят, разбирате ли? Тази книга е написана преди осем години!

- А защо излезе точно в разгара на кампанията за президентските избори?

- Аз ви препоръчвам да се отнасяте почтително, а не да сте толкова груба.

- Признавам си, че съм леко възмутена, и то от втората причина, за да поискам разговор с вас - признанието ви за направения аборт в шестия месец, за да забременеете с Влади.

- Да. Това е мой избор!

- Само че няма аборт в шестия месец на бременността, а има раждане. Това означава, че сте убила едно дете умишлено.

- Вие нямате право да ме съдите.

- Не ви съдя, но се възмущавам.

- Всичко, което правите вие, е с лошо намерение, а всичко, което правя аз – е с добро. А сега ви пожелавам приятен ден!