- Как  се насочи към спорта?

- Имах астма като дете и спортът ми я излекува. Започнах с лека атлетика, до пети клас тичах. После отидох на „Панчарево” и на майтап се хванах с гребането. В седми клас станахме републикански на четворка. Усетих тежестта на златото на врата си, хареса ми да нося медал. После влязох в спортното на ЦСКА. Паралелно с гребането тренирах и борба. Но вместо да продължа с успехите, се контузих.

Травмирах нерв на едната ръка и тя изсъхна. Висеше покрай тялото ми и няколко години не тренирах. Възстанови се от само себе си, явно имам много силен организъм. Тогава, през 90-те, бяха бурни времена и аз започнах да си търся пътя в живота. Не съм от богато семейство и нищо не ми е дадено на готово. Трябваше да се боря и така започнах с охраната. Ние сме жертва на прехода.  През 2000-а година катастрофирах тежко и пак ми казаха, че май няма да мога да стъпвам на левия крак. 

Беше счупен на пет места. Натъжих се, но се амбицирах и повярвах, че ще се оправя. Ходех с патериците до залата, настанявах се на лежанката криво ляво и тренирах само щанги. Можех да се подпирам само на единия крак. Така станах трибоец, любителски го правех, но постигнах свръх резултати. Докато се борех с мисълта, че никога вече няма да мога да тичам,  рамото ми стана по-голямо от главата.

- Защо реши, че трябва да се биеш пред публика?

- Първо разбрах, че имам неизползваема сила. Бях тромав и некоординиран. Не можех да дишам от собствените си мускули. Един път отидох в боксовата зала с Краси  (Красимир Младенов – Бореца б.а) и на шега пробвах. Видях, че нищо не мога да направя с масата, която съм натрупал и рязко зарязах щангите.  Насочих се към бокса и борбата.  После гледах една среща на Краси в ММА, вдигнах адреналина само докато наблюдавах и реших да опитам.

- Имаш две срещи на ринга – с Гари Гудрич и Джими Амбриз-Титана. Въпреки че и двамата имат минали блестящи кариери, се явиха срещу теб в не най-добрата си форма и мачовете изглеждаха наредени, поднесени на тепсия, за да победиш на всяка цена. 

- Не отричам, че съм аматьор с 216 секунди на ринга. Мачът с Гари Гудрич продължи 3.03 минути, а с Титана 0.33 минути. Имам още много път да извървя, за да се докажа. Но не приемам обвиненията, че мачовете са били нагласени. Аз излизах за първи път и не знаех какво ще стане. С Гари излязох с все още незараснало рамо. Не се отказах, защото щеше да се коментира, че съм се изплашил. Играх дървено, с една ръка. Боксът ми беше пълна скръб. Оттогава много напреднах. Усещането ми беше ново и стряскащо.

Рингът не е улицата. Залата е пълна, изведнъж прожекторите светват в мен, в главата ми се блъскат мисли, сещам се, че всичките ми приятели са там, ще гледат, нямам право на грешка... Адреналинът е неописуем. Чувстваш се все едно правиш секс на живо, пред публика и за оценка. Но се качих, защото исках да се кача, да си докажа, че го мога и ми хареса. Вторият път бях много респектиран от Титана, но го гледах не като изявен боец, а като човек с два крака и две ръце, който мога да победя и стана.

- Знаеш, ли, че Гари Гудрич е получил писмо преди да дойде за мача с теб, в което го предупреждават, че трябва или да падне, или да умре, защото си от мафията?

- Разбрах за писмото след  срещата. Аз наистина не знаех какво ще стане и за себе си имах да  преодолявам несигурността на аматьора. Тези писания са от завист и не ме интересуват. Аз много вярвам в себе си и смятам, че не се е родил този, който ще ме бие. А ако се случи, ще е по случайност. Казват, че попивам бързо, вдигам летвата и целта ми е да играя с наистина сериозни противници, а не да трупам статистика. Искам да пиша историята на ММА с реални мачове. Искам да ми търсят силни противници. (през март 2012-а  в София предстои  мега гала вечер на MAXFIGHT, в която трябва да участват всички български звезди на ММА. Още не е ясно кой ще се изправи срещу Любомир. б.а).

- За разлика от другите спортове, в ММА няма проверки за забранени стимуланти (с изключение на веригата UFC). Твърди се, че мускулите се помпат с химия. Какво е твоето отношение?

- За да взимаш трябва да разбираш какво правиш. Сложно е, защото в ММА се изисква не просто да си силен, а да си пъргав и  издържлив. Стероидите пречат, вдървяват. Но покрай щангите употребявах почти всичко, което съществува на пазара, работех с големи килограми. Сега съм само на добавки.

- Хормонът на растежа за добавка ли се брои?

- Пробвал съм и хормон на растежа, но не е някаква панацея. По-добро от нощния сън, добрата храна и разходките на въздух, няма. Стимулантите подбъзикват жлезите с вътрешна секреция и това рано или късно, си дава отражение. А и ставаш зависим към стероидите. Пробвах всичко, но се отказах. Някои неща влияят и на нервната система, правят те по-агесивен, което е опасно.

- Ловуваш ли?

- Ходя много по горите от години. Старите планинари по Княжево ме познават и се поздравяваме винаги като се засечем по пътеките. Но не мога да убивам животни. Не ми харесва да отнемам живот без причина.

- Как приемаш наградата „Любимец на публиката”?

- Много ме радва. Факт е, че аз пълня залите, хората идват да гледат ММА заради мен. Усещам, че ме харесват, когато ходя по улиците и ме спират за автографи. Давам си сметка, че съм идол на цяло поколение и ще се възползвам от авторитета си. Мисля, че съм положителен човек.

- Но си станал идол като Любо Чука и сега отново те свързват със силов спорт, който на моменти напомня на уличен бой.

 - Да, така изглежда, но има правила. И се случва на ринга. Искам да направя групи за деца, да отворя зала, да им помагам с екипите, да са спокойни и да тренират, а не да зависят от това дали родителите им могат да платят или не. Искам да прибера децата от улицата. Може не всеки да стане състезател, но поне ще научи нещо за живота. Моите трудни години ми показаха какво трябва и какво не.

- Имаш участие в „Непобедимите 2” заедно със Силвестър Сталоун и Джейсън Стейтъм. Как се запознахте?

Случайно се засякохме със Сталоун в един столичен ресторант. Краси (Красимир Младенов-Бореца - б.а) ме помоли да питам дали може да си направим снимка. Аз дълго се опъвах, защото не обичам да се подмазвам, но накрая питах охраната. Те отказаха и аз съвсем се ядосах. Хем не исках да питам, хем ми отказаха. Но като си тръгнахме, ни догониха и казаха, че всъщност може. Снимахме се и толкова. След десетина дни ми се обадиха дали имам нещо против да се снимам във филма.

Естествено, че нямах, изненадах се, че питат така. Сцената е със Силвестър и Джейсън, аз даже имам реплика. Много беше забавно. После Сталоун каза, че камерата ме обича. Надявам се това да не ми е последната изява в киното. Искам да оставя добра следа, и времето ще покаже дали съм добър или лош.  Вече  не се крия от никого, за първи път нося светли дрехи, не се пазя от снимки и искам повече хора да видят усмивката ми.