Самоковеца поръчал Илия Павлов

Илия Павлов е отстрелян в 19,45 ч. На 7 март 2003 г., а когато 20 минути по-късно е откаран в “Пирогов” за лекарите не остава нищо друго, освен да констатират смъртта му. Актът е подписан в 20,15 ч.
Така приключва вторият живот на олигарха. Той вече веднъж е прескочил трапа. По време на своята газова война с правителството на Костов, Павлов за малко се отървава от смъртта. Първият атентат срещу Павлов бе извършен на 17 юни 1997 г. по пътя София-Бистрица, по който той пътува от резиденцията си в полите на Витоша към своя офис. Успоредно на минаващите две коли на групировката тогава бяха взривени противотанкови мини.

Втория път обаче прошка няма. Убийството на Илия Павлов е просто като технология, но брилянтно изпълнено. Неизвестен снайперист застава на 47 метра от ярко осветения вход на офис сградата на олигарха. Той ляга, подпрял пушката си на специална скоба и изчаква час или два залегнал, докато „в светлината на прожекторите“ не попада мишената. Когато улучва милиардера, никой от охраната дори не понечва да го подгони, въпреки че разстоянието се минава с тичане за секунди. Четиримата гардове изтръпват, защото знаят, че са подходили несериозно към шефа си, оставен непокрит, сякаш нарочно. Убиецът се е изтеглил светкавично към близкия Студентски град и е изчезнал в мрака. Малко по-късно там е изоставен пламтящ опел астра, за който се предполага, че е бил колата на снайпериста. Оръжието на престъплението не е открито, но вероятно е стреляно с баровската пушка „Щаер“, което подсказва, че поръчителят се е застраховал от неуспех, като е поискал само най-доброто.

Кой е той? Официални заплахи към Павлов преди атентата не са регистрирани. Заради провеждането на конкурса “Мис България” на другия ден от конкурентна на жена му фирма се появяват версии за връзка на покушението със СИК. Това обаче са безсмислици, тъй като олигархът има достатъчно други делови грижи, включително и

стотици милиони борчове

на главата и не е сериозно модният бизнес да бъде разглеждан изобщо като хипотеза. Много по-логична изглежда друга версия, която досега остава в сянката на разследването.
Двадесетина дни преди убийство на Павлов – в разгара на ски-сезона, в неговия хотел “Рила”, откъдето е започнал трудовия му стаж като пиколо, се появява местния бабаит Константин Димитров - Самоковеца. С него е и цял футболен отбор бодигардове – апропо,

бивши барети

Според очевидците на доста висок глас картофеният производител, който по времето на Костов става контрабандист №1 и важен играч на наркопазара, бил обиден от оферта на изпитващия финансови затруднения Павлов да купи негово барче, за да го бутне. Пращящият от пари Самоковец направил контраоферта – 7 милиона долара за хотел “Рила”. Сантименталното му отношение към комплекса, близостта да пистите и фактът, че след отказа на Илия, напук започва строеж на свой хотел, точно до мулташкия, подсказват, че тази версия е доста сочна. Тя би могла да обяснява и убийството на Самоковеца точно 9 месеца след това на Павлов. Наркобаронът е разстрелян в самия център на Амстердам, след като месеци наред не смее да се върне в България и обикаля трескаво Европа в компанията на Цеци Красимирова.

Друга версия свързва убийството на Павлов отново с единствения печеливш, и апропо неразпаднал се след смълтта му бизнес на империята “Мулти” – туризма. Става обаче въпрос за Златни пясъци. През лятото на 2002 година тече люта война между едноименното дружество, което държи инфраструктурата на курорта и едрите собственици на хотели. Най-виден сред тях е точно Илия, чийто “Интернационал” е и най-големият и най-луксозен хотел на Златните. Показателен за възможната достоверност на версията е фактът, че малко след смъртта на Павлов от този свят е заличен, уж при нещастен случай, неговият довереник, който върти бизнеса му в курорта – Севдалин Стратиев – Бирса. Всъщност,

само 3 часа

след покушението и отстраняването на Илия неизвестен обстрелва колата на Бирса. Посланието е ясно: “Няма го вече онзи, който те пазеше”. Полицията обаче е безсилна да разкрие и този дързък акт на натъртване. 

Има и трети вариант за поръчител ан убийството на Павлов. Една година след убийството на баш мултака най-тиражният сръбски вестник "Вечерни новости" подробно разглежда връзките му със сръбската мафия и с нарушенията на югоембаргото, предаде Би Би Си. Вестникът твърди, че Павлов е убит заради дълг от 250 милиона долара към сръбските му бизнеспартньори по сръбски сценарий, както премиерът Зоран Джинджич.

Официалното разследване в България е преустановено, няма отговор на въпроса кой уби най-богатия човек в Източна Европа Илия Павлов, пише белградският всекидневник, но според оценките доминираща версия за убийството е т.нар. сръбска връзка. Според информации, много от които са потвърдени и в полицията, шефът на MG корпорация (Мултигруп) е убит заради 250 милиона дълг към сръбските си партньори, които бил получил през 1993 г. от сътрудници на Милошевич. По-късно тези пари са “изчезнали”.

Илия Павлов е започнал своя бизнес със сърбите още от първите дни на югоембаргото, не са тайна и контактите на убития Павлов с доверения човек на Милошевич и шеф на банка Йездимир Василевич. С него са договорени финансови операции на югославски фирми, които трябва да преминат през България. Първите 250 милиона долара са прехвърлени през КПП Градина в блиндиран камион. Част от парите са вложени в създаване на Балканска банка в Скопие, а другата част се губят.

След краха на Милошевич Илия Павлов е притиснат да върне 250-те милиона долара, и то от човек, който е имал връзки със Земунския клан. Шефът на MG обаче обръща поглед към Сърбия, прави опит дори да създаде банка и да купи туристическата фирма "Пътник". Вероятно това нервира неговите кредитори и те започват по-силно да го притискат. Илия Павлов се оправдава, че парите са инвестирани.

Само на 28 години

Илия Павлов, борец и вифаджия с официален стаж 3 години в Министерството на културата, става шеф на международния отдел. Това е сензация за соца, когато и на 48 години наричат някого “млад” на подобен пост. Явно е, че тъстът – генерал от разузнаването, е имал пръст в тази невероятна кариера. Какво е основното занимание на международния отдел – да курира износа на антики и покупките на произведения на изкуството за колекцията на фондация “Людмила Живкова”.

Успоредно с държавната работа, Павлов прави и фирма със сходна дейност – “Мултиарт”. Вероятно не е случайно, че след Голямата промяна, най-доверени хора в бизнеса му стават все видни служители на Държавна сигурност. Дали пък точно трафикът на културни ценности – едно от малкото останали истински и конвертируеми богаства на България, не е могъл да стане повод за убийството на мултака – ето това е още една достойна за обсъждане версия за смъртта му.