Политиката е нещо като шах, а една от общите черти между двата “спорта” е важната РОЛЯ на дамите, наричани още царици. За първи път първа дама играе в българската политика в лицето на Юлияна Плевнелиева. Тя постави в шах едновременно президента и премиера.
Бойко Борисов показа, че осъзнава шанса, предоставен от Плевнелиева и я нарече опозиция. Като май изобщо не се шегуваше.

Интересен е въпросът, че Росен Плевнелиев, който се явява неин мъж, а от друга страна президент, а не жена му трябва да говори право куме, та в очи на властта. Ако и в бъдеще не го прави, да знае, че е изгубен.

Той пропусна златен шанс да сподели какво мисли за полицейското насилие при първата си пресконференция, на която не се видя нищо, освен че му треперят краката и ръцете. От какво ли?
“Не очаквайте да коментирам всяка случка”, беше излишно изказване по повод на грозните сцени в Мировяне и Скравена. И високомерно. Да погледне постингите на Юлияна по повод някои ювелирни акции и ще ни разбере.

Плевнелиев пропусна златен шанс да бъде гласът на народа, за какъвто се обявява в стил Меги Кунева, дори още при двете си речи по встъпването в длъжност. По време на тях говори всякакви клишета, но не каза какво мисли за свободата на словото и личността у нас. При положение, че България пропадна на невиждано ниска позиция по свобода на медиите в световните класации – от 30-о място до 80-о, доста под нивото на ЕС. Последни сме и в класацията по спазване на човешките права в ранглистата на Европейския съд.

Има още едно нещо, което очевидно Юлияна Плевнелиева проумява, а Росен Плевнелиев не.
Говоренето за проблемите каквито са е полезно за властта. Лъжите и полуистините, с които някои хора отчаяно ни засипват и карат премиера да ги разобличава, са най-лошата възможна политика.
Отместването на проблемите и замитането им под климичето в стил “Не очаквайте да коментирам всяка случка”, сякаш не сме наясно за какво става въпрос, вреди най-много на онзи, който заобикаля истината.
Истината е свобода, г-н президент. Питайте Юлияна.