В първата събота на месец юни социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще разкаже историята на Амалата (в превод - „приятел”). Амалата всъщност се казва Васко и случилото се с него е толкова абсурдно, че дори не е за вярване. Историята на този димитровградски пич започва от една тежка присъда за убийство и стига до едно бягство от затвора - без пила в хляба, без минаване в канализацията, без преследване с кучета. От български затвор се бяга лесно, оказва се, че връщането е доста по-трудно. Всъщност животът в затвора не е толкова лош - няма жени, трафик, работа, нерви. Има храна, топлота, приятелства и амнистии. Въпросът „Какво да правя там вътре?” се превръща в доста по-трудния: „Как да се справя там, навън?”
При третия си домашен отпуск Амалата решава да не се връща в затвора и заминава за София. Там се запознава с едно момиче – Божидара, влюбват се и живеят заедно година, девет месеца и един ден. През цялото това време Амалата е без лична карта. „Сред нас живеят призраци!” – коментира Мартин Карбовски. – „Забележете  – като Амалата. Хора без документи, които работят, имат си гаджета, ходят по заведения и се оказва, че не им трябва лична карта никъде... Не ми го побира умът – нашата система е такава, че можеш да живееш година и девет месеца без никакъв документ и нищо да не ти липсва. Като в черно-бял френски филм – човекът без документи, избягалият от затвора Васко се влюбва тривиално в едно момиче на улицата, живее с него, обичат се, имат проблеми, мислят за сватба сигурно и никой, ама никой не подозира, че това е Амалата, номер 115 от трети отряд на старозагорския затвор. Момичета, като спите с някого, питайте го за лична карта!”
В един момент нещата за Васко се обръщат – на него му писва от цивилизацията и решава да се върне в затвора. „ Бягството от затвора свършва.” – разказва Карбовски. – „Започва едно друго бягство – бягство от свободата. Защо се връща той в затвора, след като дори никой не го преследва?... Защото свободата винаги е действителност, с която трябва да се справяш. Докато затворът е черупка, в която можеш да се криеш... Трудно се живее навън - това ще ви кажат и стари пандизчии, и хора, които цял живот са минавали само на зелен светофар и не са влизали в съд. Но пък толкова да е трудно, че един затворник за избяга, а после да се върне в затвора – направо не е за вярване!... Тая история с Амалата няма край. Оставяме финала отворен. Дали е вярно, че за някои хора животът вътре е по-лесен, отколкото вън? Зависи от прага на мечтите на човека. Но сега се сещам, че основен проблем на демокрацията винаги е бил не кой да е проблем, а проблемът с парното. В същото време като метафора на влизането в затвора, опандизването на български звучи като „да влезеш на топло”. Амалата е метафора за вечната топлина, към която се стремим и която ни се дава само при заключени врати. Разбира се, метафора в българския вариант, да не преувеличаваме!..”