Стилиян Иванов е режисьор на документални филми за различни непознати страни, за видни личности и цели култури. Те са показвани многократно по света и у нас. Собственик е на интернет телевизията tv art. Той е сред най-тънките познавачи на връзката между тракийската култура и философията на Орфей и българските феномени.

Господин Иванов, стана ясно, че сте били поредната жертва на конкурсите за реклама на българския туризъм, които втора година вървят по странен начин в Министерството на Трайчо Трайков. Защо участвахте? Не бяхте ли чували за прословутите конкурси?

Принципно в Българияя има слухове за всичко. Все ми се иска да вярвам, че не е чак толкова зле, колкото се разказва. Явно си трябва човек и сам да се опари. Основната причина да се явя е, че през последните 5 години правим филми за други държави и по поръчка на чужди организации. Това даде самочувствие на мен и партньорите ми в Додо филм, че щом сме ценени в чужбина, ще получим достойно отношение и в нашата страна. Втората причина за явяването на конкурса беше бюджетът от 80 хиляди лева за 6-минутен филм за траките, като част от общата поръчка на стойност 600 000 лева.

Преди 3 години направих филм за траките, който се прие и се продаде по цял свят. В България най-гледаната телевизия у нас бТВ му направи премиера. Беше излъчен в поредица документални филми по Гергьовден. 3 дни вървяха сходни продукции на световния канал Нешънъл джиографик, на четвъртия мина нашата лента за траките. Няма нужда от коментар, когато видим данните от телеметрията: чуждите филми направиха шеър 12%, а ние 22-25% (шеър е пазарният дял от аудиторията в дадено време, видял предаването). Тези невероятни резултати не са случайни.

В нашия филм участва големият и бих казал легендарен изследовател на темата Георги Китов. Имахме шанса да направим последното му интервю. В него той си позволи да каже неща, които никога не е говорил. Например, че траките са първите исторически документирани  европейци, първото население на Балканите, родоначалниците на елинската култура. Когато учен, и то такъв, го каже, звучи по друг начин. Той ни даде и сламките за доказателствата – подсказа къде по света да ги търсим. После нещата се препотвърдиха в Гърция, където се отнасяха много зле към екипа, защото разбираха какво сме открили. Но ние обиколихме Европа и Близкия Изток, за да изровим всичките доказателства за значимостта на траките.

Не беше ли по-евтино, вместо да поръчва нов филм за толкова много пари, държавата просто да купи правата на Вашия филм и да го монтира, за да го скъси?

Ако бяха пожелали, щяхме да им подарим филма. Но, ако това беше станало, нямаше да има далавера. Само ще посоча, че с копие на този филм разполагат немалко влиятелни хора – депутати, министри, кметове. Всички казват, че това е страхотен сувенир от България за срещи на високо равнище. Даряването на копия от нашите продукции не е новост за фирмата ни. Филмът ми за Орфей преди 5 години беше взет от тогавашния културен министър Стефан Данаилов, който пожела 1500 бройки, с които бяха снабдени всички читалищни библиотеки в България. Ние  подарихме 350 бройки от филма за Орфей на библиотеките в столичните училища. Това е практика на Додо филм – подаряваме копия и от филмите за Димков, за Емил Димитров. Всеки може да провери и да гледа филмите ни в Столичната библиотека например.

Споменахте, че работите с туристически ведомства и организицаии в другите страни – как става?

Имаме идея, явяваме се с проект, в който обясняваме какво искаме да правим, разглежда се и ни връщат отговор – могат или не могат да ни бъдат партньори. За последния проект – рекламен филм за Турция, поискаха ние направо да го направим, понеже имат представа от досегашната ни работа. Снимахме 40 дни по тяхна покана. Филмът ще промотира Турция не само у нас, а и по целия свят! Ще бъде показан на всички големи туристически изложения. Имам филм по покана на Министерството на туризма на Малта, който е излъчван многократно. В Сирия пък заминахме да правим филм по покана на туроператор и на тяхното посолство в България.

Кой печели конкурса на българското Министерство на туризма?

Не знам. Сдружението Туристически Филми София, на което заложи комисията на Министерството, го няма в регистрите. Не е ясно кой стои зад него. Не е ли редно да има прозрачност, питам се аз! Това подозрение, че работата е непрозрачна се налага поради липсата на информация. Да не би някой да се е провалил, след като е взел пари и да не му е удобно да се покаже – това според мен е основателно съмнение относно резултатите от конкурса. Но много по-важна тема за всички нас е, че има законови нарушения. Според закона за обществените поръчки в комисията по оценка на кандидатите задължително трябва да присъства един юрист и останалите да са специалисти.

В случая се предполага, че една комисия за оценка на проекти за филм би трябвало да бъде съставена от режисьори, оператори, сценаристи, критици или изобщо – от хора, правили подобен род филми. В комисията, която нас ни съди, нямаше нито един специалист. Сред членовете бе споменат експерт на име Камелия Величкова. Тя обаче, забележете, има диплома по международни икономически отношения. Може да звучи като дреболия някаква, но е нарушение на чл.34, ал.2 и 3, раздел 5-и от Закона за обществените поръчки.

Второто нарушение дойде след като обявиха резултатите на 21 декември, точно преди празниците. Веднага подадохме молба да ни предоставят протоколи, за да видим кой, как и защо е гласувал. Срокът за предоставянето на тази информация, който е по закон, изтече на 23-и декември. В рамките на този петъчен работен ден ние не получихме ни вест, ни кост. Зара Добрева – лице за връзка според конкурсната процедура, не си вдигаше телефона, Анелия Генова – шеф на маркетинга в Министерството и член на комисиятя се оказа в отпуска.

И това са държавни служители! Обжалвахме пред Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневния срок по закон, макар липсата на протоколи да затруднява юридическите ни доводи. Което едва ли е нарочно. Въпросът ми към министър Трайчо Трайков е: защо назначава със заповед РД-16-1215 от 8. 11. 2011 г. комисия, чийто състав е в нарушение на Закона? И освен това го питам:  има ли членове на комисията по конкурса, които през годината раздаваха пари и по други пера от рекламния бюджет на България? Каква резултатност отбелязваме от тези пари? Все пак, нека да напомним, че общата сума, която се харчи е над 30 милиона лева, от които 80% са европари. Нека да се направи проверка и ако се установи, че парите са отишли на вятъра, не данъкоплатците, а членовете на комисията да покрият разходите. Според мен би било справедливо!

Съгласно изискванията на министерството всеки един от участниците трябваше да приложи:

1) Кратка презентация на участника с информация за предишни разработки и филмови продукти.
2) един изработен от участника кратък филм на електронен носите.
Това е необходимо, за да се удостовери, че не само на думи, но и реално участникът в конкурса може да се справи с поръчката. Но! Уви!!! Комисията не е присъдила точки по тези свои изисквания - може би най-важните! Защо ли? Създава се впечатлението, че конкурсът е предрешен, след като най-важните критерии за оценяване не се вземат предвид. Додофилм е приложил богатата си творческа биография: десетки документални и научно-популярни филми и десетки рекламни видеоклипове на български и световни културни забележителности. Като видео сме приложили  последната ни продукция от преди месец - рекламен филм за Егейска Турция. Питам се какво ли са приложили другите кандидати?

Защо е важно да се вдигне шум по темата?

Ако крадеш от табелки, страда малък кръг хора. Когато се краде от туризма, се облагодетелстват единици за сметка на десетки хиляди семейства в цяла България – хотелиери, ресторантьори, техния персонал, музейни работници, занаятчии, селски стопани, хора от сферата на транспорта и строителството – всички тях ги храни туризмът. Хора като тези в комисията по конкурса са зло, защото ощетяват цяла България. След дни ще връчим писма на посланиците на ЕС у нас, в които ще ги запознаем с проблема с провеждане на тези конкурси. Те трябва да знаят как се харчат парите по най-голямата програма от еврофондовете – тази за регионално развитие.