Изминаващата 2011-та година беше белязана от кончината на не един и двама известни личности.
Смъртта сякаш ни напомни, че всички, и добри, и лоши, сме равни пред нея. Може би най-силен медиен отзвук получи технологичният гений Стив Джобс.

Светът на музиката загуби Гари Мур, Сезария Евора и Ейми Уайнхаус, руското кино изпрати легендарната Людмила Гурченко, а американското - незабравимата Елизабет Тейлър. Не липсваха и значими политически смърти.

Може би най-значимата бе тази на Осама Бин Ладен, следвана от диктаторите Ким Чен Ир и Муамар Кадафи както и кончината на големия политик Вацлав Хавел. Компания им направи и единствената дъщеря на Сталин.

Какво е положението в България? Разделихме се с великия български артист Велко Кънев, народната певица Надка Караджова, телевизионерката Васа Ганчева, първата жена кинорежисьор в България Бинка Желязкова, обичаният бургаски певец Пламен Ставрев, твърде младия български рап талант G Dogg, небезизвестният Иван Славков-Батето, легендарният вратар на ЦСКА Христо Андонов...

 Добре е да си припомним думите на Свети Йоан Златоуст:

"Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец; днес тъне в богатство, а утре - в гроб; днеска е цар, а утре над него - гробар; днес е в пурпур, а утре - в саван; днес е в хазната, а утре - в земята; днес сред ласкатели, утре - сред червеи; днес съществува, утре го няма. Тъкмо се е пъчил и вече го опяват. В щастието си - непоносим, в мъката - неутешим. Сам себе си не разбира, а любопитства за по-високите неща. Не познава настоящето, а фантазира за бъдещето. По природа - смъртен, по собствената си високомерна оценка - вечен"