На 4 декември стартира новото шоу за таланти Star Machine по ТВ7. То не е за певци, каквито програми вече гледахме безброй. Звездната машина търси бъдещите големи актьори на България, за да ги прати на обучение в Америка.

Първите звезди, които се родиха покрай него обаче са водещите Лидия Инджова и Иво Аръков. Те помагат на участниците в шоуто да спечелят голямата награда. А това е двугодишна стипендия във Филмовата академия на Ню Йорк, където преподаватели са Стивън Спилбърг, Глен Клоуз, Кевин Спейси, Сюзън Сарандън, Тим Робинс, сър Бен Кингсли, Анди Гарсия.

Иво Аръков е на 23 години. Завършил е НАТФИЗ, а напоследък, след ролите си във филма Кецове и постановката „Козата или коя е Силвия (там си партнира с Джаро от сериалата Под прикритие), оцвети и сънищата на девойките. Възпитаникът на агент Колев от Стъклен дом попадна сред потенциалните секссимволи в лятната класация на Супер 19’.

Иво се има за последовател на Джеймс Дийн. Твърди, че не са му чужди също суетата, лудостта и отчуждението в душата на Дориан Грей. А иначе обожава мълчанието с приятели, пише стихове на нощна лампа, но публикува сърцето си само за избрани. Мечтае за Достоевски. Иска да играе в Престъпление и наказание, в Идиот. А защо не и в Трамвай-желание или Котка върху горещ ламаринен покрив? Не, най-добре в Плешивата певица, пожелава си младокът. Редом с актьорството, се изявява и като манекен, както правиха и други момчета с подобна съдба: Владо Карамазов, Ники Илиев.

Лидия Инжова e на 25 години. Актриса по образование и по призвание. Още като студентка печели наградата за женска роля на Международния фестивал в Москва. На фестивал в сръбския град Крагуевац обира аплаузите на публиката и грабва наградата за млада звезда. През 2008 г. се снима едновременно в три български филма: Братът на охлюва, Цахес и Стъклената река. Към тях миналата година се прибави и участие в хитовия Love.net. Основното й меню е: закуска – мечти, обяд – мечти, вечеря – мечти. Жадува да изиграе Пипи Дългото чорапче, Лолита, Чайка.

- Започна едно много любопитно риалити, каквото не е имало досега в България. Вие как се съгласихте да участвате в един такъв актьорски проект?

Иво: Съгласих се, защото е предизвикателство за мен. Още в началото се уточнихме с продуцентите, че това няма да бъде обикновено риалити, в което водещият е просто водещ. Това, че ще бъдат избирани актьори още повече предизвика любопитството ми и събуди интерес към онова, което ще се случи. Понеже такова щоу е прецедент за България, то ще остане в историята. Затова рискът е още по-голям. За първи път опитвам да бъда водещ. Надявам се да бъде интересно за зрителите, защото и за нас е интересно. Надявам се също, че ще покажем поне частица от онова, до което ние като актьори се докосваме.

- И двамата сте участвали и в театрални, и във филмови проекти. Коя е най-провокативната роля, която сте получавали?

Лидия: Имала съм една-две провокативни роли и провокиращи също (смее се). Ролята ми в представлението  Тя без любов и смърт в Театъра на армията беше предизвикателство за мен във всяко отношение - като изискване към мен като актриса (по онова време тъкмо бях завършила университета), голям театър, главна роля... Трябваше да правя на сцената неща, с които не се бях сблъсквала.

- Кое е по-лесно – да влезете в ролята на персонаж, който е близък до вашата същност, или тъкмо обратното – да изиграете роля, която е пълна противоположност на вас самите?

Иво: На някои им е по-лесно да изиграят себе си, но по-сложна задача според мен е, когато персонажът ти е твоя противоположност.
Лидия: Според мен в един човек има и добро, и лошо. Във всеки човек съществуват проявите на всеки персонаж. Просто актьорът трябва да потърси в себе си допирните точки между него и персонажът, който трябва да изиграе. Защото той ги има в себе си, просто трябва да ги отключи. Това е уникалното на актьорската професия – че ти непрекъснато ровиш в себе си, за да се докоснеш до едни персонажи, които уж са далеч от теб. Но те не са далеч. Обикновеният човек е далеч от същността на един масов убиец. Но в същото време във всеки от нас дреме по един масов убиец.
Иво: Както всеки е потенциален просяк...
Лидия: Да, всеки човек носи в себе си всички роли, само трябва да намери добрия път към тях.

- Коя е най-голямата заблуда, която сте чували за актьорската професия? Лъжци ли са актьорите?

Иво: Тук мога да кажа, че достигнахме до най-важната част – актьорът е всичко. Той е и лъжец, и искрен едновременно.
Лидия: Уж всичко е под формата на лъжа, но всеки актьор вади истината от себе си.
Иво: Ето, ти сега си мислиш, че аз съм винаги толкова харизматичен и чаровен, но всъщност съм пълно дърво (смее се).

- Това риалити е за актьори, а вие като водещи бихте ли си позволили да съветвате участниците и да им помагате?

Лидия: По принцип нашата роля е да бъдем на тяхна страна. Но по актьорските задачи не би било добре да се намесваме. Не е наша работа да им помагаме. Трябва да ги подкрепяме емоционално, да ги караме да се чувстват спокойни, че не всичко е толкова трудно.
Иво: Ако много не ни харесват, само тогава можем да вземем отношение (смее се). Всъщност, ние сме хората, които ще ги замерят с яйца (смях).
Лидия: И да не се вземат много на сериозно... (смях)

- Наградата за победителя в шоуто е доста впечатляваща. Вие като актьори бихте ли се зарадвали, ако ви дадат такъв шанс?

И двамата: ДА!

- Да поговорим малко за журито. Познавахте ли тези хора, преди началото на шоуто, работили ли сте с тях?

Иво: Забелязвам нещо много любопитно в последно време – толкова много талантливи хора имаме, а младите не знаят за тях. Ние обаче познаваме тези хора, защото това е нашата професия. Това е нещо, което ние не правим само, за да си изкарваме прехраната. Не всичко е пари. Ние работим тази професия и се опитваме да влагаме колкото се може повече от себе си в това, което правим.
Лидия: С някои сме работили, с други просто се познаваме, защото сме в едни среди.

- Добре ли си пасвате като партньори на сцената?

Иво: От мен да мине, ще ви кажа – да!
Лидия: Ох, да!

- Кой е най-големият минус на актьорската професия?

Лидия: Няма такъв!
Иво: Нее, има!
Лидия: Може би е минус това, че когато един актьор стане популярен, започва да носи бремето на славата. Но самата актьорска професия за мен е нищо повече от богатство.

- Кога поискахте да се занимавате с това?

Иво: Аз го исках от малък, просто тогава още не знаех как точно се казва.

- Лидия, ти си била в класа на Стефан Данаилов, а ти Иво – в класа на Атанас Атанасов. Кое е най-ценното, което взехте от преподавателите си?

Иво: О, страшно много неща. Моят преподавател е първият човек, когото почувствах като сродна душа, човекът, който ми вдъхна много кураж, който се отдаде на това, което се случваше с нас, неговите студенти. Към всеки проявяваше специално отношение, за да ни помогне да намерим правилната посока.
Лидия: Иво говори с много голяма любов за преподавателя си, което рядко се случва.
Иво: За мен винаги е било важно отношението на ученика. Ако един ученик е готов (не искам да звуча клиширано), учителят ще му предаде необходимото.
Лидия: Само искам да допълня нещо.. Островски има една реплика, че няма учители – има ученици.

- Кое е най-сполучливото ви партньорство на сцената?

Иво: В това отношение съм голям късметлия, защото досега съм имал много добри и силни партньори. Имах удоволствието на първото ми участие в киното да бъда заобиколен от актьори като Валери Йорданов, Иван Бърнев, Филип Аврамов... С тези хора колаборацията се получи много добре. От тяхна страна получих изключително професионално и колегиално отношение. Станахме много близки приятели, непрекъснато се търсим, като се има предвид колко натоварен е графикът на всички ни. А в театъра – Бойка Велкова, Юлиан Вергов, в Пазарджик също се запознах с прекрасни хора. Всъщност, българските актьори са много талантливи и са много хубави хора.

Лидия: В една книга на Стела Адлър - Acting techniques се казваше: „Communication will save your life“. Тоест човекът или актьорът може да оцелее в партньорство. Ако актьорът играе сам за себе си, ако изтъква себе си, ако слага себе си на преден план, няма да му се случат никакви успешни партньорства.
Иво: Нека да го кажем така – актьорът не може да играе сам.
Лидия: Да, и затова винаги съм се старала с хората, с които се срещам, без значение доколко са опитни, да покажа, че имам желание за партньорство. Мисля, че от всекиго можеш да вземеш по нещо.