- Сега чувстваш ли се предаден?

- В момента се чувствам спокоен, защото знам, че чрез тази раздяла (с Цветанка) направих живота си по-добър. Живял съм в лъжа. Но в този мой брак, макар и кратък, имах и прекрасни мигове, които никой не може да ми отнеме. Те са претворени в красиви песни, събрани в един от най-прекрасните ми албуми "Още един хубав ден", който е посветен на жена ми. Затова не съжалявам за нищо. Случило се! Както казва Богомил Райнов: "Останалото ще довършат времето и дъждът." Времето е най-големият лечител на разделите, разбрал съм го. След време всичко се притъпява, остават хубавите спомени. Другото дъждът го измива. Е, остават и уроците.

- Това влияе ли ти професионално?

- Да. Аз съм много чувствителен. Всички негативи ми влияят. Много. В консерваторията имахме един даскал по актьорско майсторство, който казваше: "Каквото и да стане, баба ти да е починала, излизаш на сцената и никой не трябва да го разбере." Аз не съм такъв. На мен от лошата новина дори ми се разваля гласът. От лекарите знам, че човешкият организъм има един гласов мускул, който дава възможност на човек да контролира гласа си и когато ти се случи нещо лошо, този мускул блокира. Това е много тежък проблем при певците. Тежките раздели, големите катаклизми, предателството, професионалните неудачи, притесненията как ще изплащам кредитите - това винаги ми е влияло.

- Пред кого се изповяда? Пред майка ти? Пред приятел?

- Споделих го (за раздялата с Цветанка) само на двама-трима души, на кумовете ми, на Цветан и всичко се затвори в този кръг. Докато не излезе в жълтите медии. А майка ми? За пореден път разбрах, че майката е най-великото същество в живота. Включително и сега - без да подозира, тя ми помогна да разбера всичко.

- Дъщеря ти как прие драмата?

- Дъщеря ми е уникална! На нея последна казах. Но тя постъпи така, както е възпитана. Каза ми: "Тате, аз винаги съм имала резерви към нея (Цветанка, чието име Веско упорито не споменава), но след като ти си я избра за жена, аз я приех за мой приятел. Уважавам всяко твое решение и винаги ще бъда до теб."

- Спомена за кредити. Имаш ли финансови проблеми?

- Имам, естествено. Кой ги няма! Изплащам огромен кредит. Купих скъпа и много хубава техника, на световно ниво, която обезпечи тотално моите концерти. Поддържам огромен цех под наем, където я съхранявам, имам два балета, имам много разходи. За съжаление кредитите са единствената форма, за да вървиш нагоре.

- Но хората си казват - залите на Веско Маринов са пълни, това е един богат човек!

- Точно така, богат съм на любовта на залите. Имах следния случай в Елхово - една жена стои пред вратата на залата и ми казва: "Г-н Маринов, имам един лев и заради него дойдох." Питам - защо? "Ами теглихме чоп с мъжа ми кой да дойде на концерта и аз спечелих." Богатство! Представи си зала в Троян - 380 души по 8 лева билета. Като сложиш разходите - 18% наем, хонорари и нощувки на екип от 18 души, гориво на 6-те коли и камиони, рекламна кампания, 600 афиша, кола с организатори, и тогава ми кажи какво остава за мен. Напоследък толкова огладняха годините, че за да се реализира един концерт, аз върша и много организаторска работа. Имало е случаи - нямам време да се облека за концерта. Но не се отказвам, защото попфолкът ще ни смачка, ще ни унищожи. Затова, колкото и да съм уморен, може с последни сили да се кача на сцената, но кача ли се - тогава се включва онзи щепсел, оня контакт на енергията, която изливам пред публиката. И умората изчезва. Но винаги преди това ме обзема треска. Както и сега в началото на нашето интервю. Не че се вълнувам толкова от случилото се. Прекалено много лошо съм видял в живота си, моето юношество е било такова, че не го пожелавам на никого...

- Какво се крие там, в твоето юношество?

- Бедност. Много трудно живяхме. След тежка катастрофа баща ми заболя, лежа дълго време в гипсово корито, майка ми беше принудена да спре работа, за да го гледа, и така години наред. Няма да ти казвам с какви средства съм живял на месец. Две години не съм канил момиче на кино.

- А си бил на колко години?

- На 20. Нямах пари. Първата ми приятелка беше Мария, първата ми съпруга. Поканих я на първа среща. На кино. Купих билетите и ми останаха два железни лева, с които трябваше да изкараме вечерта. Изгледахме филма, всичко мина много добре и аз започнах да се притеснявам къде ще седнем да се почерпим. Имам само два лева! Влязохме във вегетарианския ресторант на "Граф Игнатиев", седнахме и тя си поръча нещо. Аз казвам, че съм се претъпкал от ядене, а съм гладен - ще умра! Само и само да ми стигнат парите. Нейсе, Мария хапна нещо леко и двата лева ми стигнаха, но тази вечер няма никога да я забравя. Такива години бяха. Не съм имал 6 стотинки за трамвай до "Дървеница". Но не съжалявам. Сега знам цената на всичко - и на парите, и на успеха. За съжаление сега е много страшно. Парите са в основата на всичко. Днес ставаме популярни и обичани, защото сме богати, защото зад някоя певица стои мощна структура на мъж, който плаща, за да пее тя. Но парите не могат да задържат успеха, защото този, който плаща така, дава временно парите си. Ако нямаш нужните качества, крахът е чудовищен! Имах щастието да преживея всичко това! Не го пожелавам на никого.

- Какво си купи с първия голям хонорар?

- Една грейка. Сива, без ръкави, тогава бяха модерни. Дълго я носих с пуловер. После я дадох на баща ми, който доскоро я обличаше. Като го видех с нея, ме обземаше носталгия за онези години.

- Сега от какво се лишаваш?

- Не искам да звучи като оплакване. В момента съм началник на себе си и мога да кажа - спирам всичко и отивам където ми видят очите. Мечтал съм да мога да си го кажа това. Е, вече мога! Независимост! Това е основната дума на моя живот. Свободата е най-трудното нещо, което може да си извоюваш. Когато прочетох книгата за Дон Кихот, огромно впечатление ми направиха думите: "Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие." Уникални думи! Аз мога да кажа, че съм свободен изпълнител. Малцина са певците в България, които могат да имат моята позиция в обществото и да са свободни в решаването на съдбата си. Всички са зависими и притеснени от мощните фирми, които решават вместо тях и ги контролират. А аз всяка година вадя нов албум и пея това, което излиза от душата ми, въпреки че 12 години моя песен не се пуска по радиото.

- Много успешен е тандемът ти с Тончо Русев и Евтим Евтимов. Как си паснахте?

- Тончо и Евтим са моите родители в музиката. Аз така се обръщам към тях: "Татко, какво правиш, как си?" Не мога да си представя живота, ако не беше Тончо Русев. Евтим Евтимов е велика история, просто не знаете какъв човек е той, думите ми не стигат да го опиша. Точно е сродната душа, той ми дава съвети за много неща в живота - как да постъпя, какво да направя. Днес ти не би говорила с мен, ако не бяха Точно и Евтим до мен. Дори и личният ми живот да се коментира, творецът е на преден план. А аз съм станал такъв благодарение на тях.

- Защо толкова рано си наредил коледната украса?

- Няма друг изпълнител у нас и в света, който да има два авторски коледни албума. Ти не го знаеш и хората не го знаят, защото тези песни не се пускат никъде по радиата. Не знам защо. В същото време няма български коледни песни. В тези албуми е моето отношение към тези празници. Аз боготворя Коледата. Седмицата между Коледа и Нова година е онова, което ми се иска да бъде България през цялата година. Хората да бъдат така добре облечени, жените да са така добре изглеждащи, всички да се сещат за близките си, да бъдат ведри, усмихнати. Тогава България става различна, като в моите сънища.

- Е, сега каква е равносметката от нашия разговор, от това, което ти се случи?

- Със смесени чувства приемам това, което ми се случи. От една страна, е добре, че видях навреме истината и взех правилното решение. Животът е пред мен. Сега ме очакват най-хубавите години и в тях знам, че няма да бъда излъган. Но има и тъга. Тъга от това, че в този съвместен живот (с Цветанка), в който, макар и много кратък, ние имахме прекрасни мигове и е жалко, че си отидоха така.

Валерия Велева, standartnews.com