Елитното списание Биограф публикува сензационно лично интервю със столичния кмет Йорданка Фандъкова. В него тя признава, че е работила не само като учителка и политик. Била е и секретарка. Тя не крие обстоятелствата около различните професии, защото няма от какво да се срамува. Като дъщеря на служители в “Балкантурист” – Боровец, на младини е изкарвала джобни пари също като барманка и като екскурзовод.

- Как започва Вашата лична история?

- Всъщност аз съм родена в Боровец. Тогава сме живели там на квартира, защото татко е работел като майстор хлебар в курорта. Аз не го помня като такъв, защото работеше вече в хотелите. Но когато съм се родила, е работил в така известната фурна на Боровец, която преди време за съжаление видях, че е пред разрушаване. На втория й етаж бяха жилищните помещения за хлебарите. И ние всъщност живеехме там. Пъпът ми е хвърлен в Боровец.

- Също като Маргарет Тачър, на която пък баща й бил млекар и тя така е родена на втория етаж над млекарницата. Какви хора бяха родителите Ви?

- Страхотни, невероятни хора. Работеха в “Балкантурист” в Боровец.

- А вие единствената родена в Боровец ли сте?

- Ами от семейството, да.

- Не в България, изобщо, защото Боровец е курорт, не град или село?

- Е, имаше и други семейства които са работили там и живееха на квартира в курорта, така че може да не съм единствена.

- Обичате ли още родния си Боровец, въпреки че сега няма нищо общо с това което беше преди?

- За съжаление сте прав и няма нищо общо. Но това зависи от хората, не зависи от курорта. Там е прекрасно и аз мисля, че това е курортът с най-много потенциал и красота.

- А помните ли първия път когато дойдохте в София?

- Едва ли ще си спомня първият път, защото съм била много малка. Нашите обичаха да ме водят в старата зоологическа градина, зад прословутия днес Паметник на съветската армия. Но пък помня съвсем ясно, когато трайно вече пристигнах в София. Това беше, след като постъпих в Руската гимназия. Имаше подготвителен курс през лятото, който беше 20 дни през август.

Аз, разбира се, не познавах града, бях 14-годишна. Татко ме заведе в общежитието, като още на следващия ден имахме занятия. Нямах представа, че трябва да нося униформа и бях дошла с лятна рокля, което беше неофициална дреха за училище. Знаете, по онова време имаше униформи. Но никой не ми каза нищо за това, че не съм облечена подходящо. Все пак всички носеха сини панталони или поли и бели ризи, а пък аз бях с лятна рокличка първият ден. Тогава нямаше мобилни телефони, за да помоля нашите да ме снабдят с подходящи дрехи и трябваше бързо да взема някакво решение.

Общежитието на гимназията беше на бул. Христо Ботев срещу цирка на Солни пазар, който по-късно изгоря. Бях запомнила пътя, по който дойдохме. Така стигнах до спирката на трамвая, качих се на номер 19, пристигнах на автогара “Юг” в Изток, взех си автобуса и стигнах до Самоков. Когато майка ми ме видя у дома, се шокира и страшно се уплаши. Разбра, че сама съм се прибрала. Разбира се, всичко мина благополучно, аз успях да си взема униформата, после обратно на автобуса за София и вечерта бях вече в общежитието. Оттогава никой не се притесняваше как ще се прибирам в къщи и как ще пътувам до София.

- Значи заради роклята ви е забелязал д-р Фандъков?

- Тогава още не се познавахме с него. В нашето училище в онези години са израсли доста хора, които в момента са по върховете – министър Игнатов, депутатът от ГЕРБ Главчев, кмета на район “Красно село” Църноречки, даже моя конкурент за кмет на София Владимир Каролев. А мъжът ми беше в съседна паралелка и аз имах други приятели. Двамата се запознахме през лятото между 9-и и 10-и клас.

- Любов от първи поглед ли беше?

- Първи, втори, не мога да кажа точно. Нещата станаха плавно. Излизахме в обща компания – приятелите, които и до днес са с нас. С тях се срещаме често, дори най-добрата ми приятелка е от моя клас, а пък нейният съпруг е от паралелката на моя съпруг. И до днес двамата са ни най-близките семейни приятели.

- Какви хора са те?

- На всеки от нас различно се стече животът. Те и двамата работят в структурите на МВР, но това е, което винаги са искали. Всъщност, всеки от нас е постигнал онова, за което е мечтал.

- Това се отнася и за съпруга Ви, предполагам?

- Да, и той искаше да следва медицина. От всички нас неговата подготовка беше най-трудна. Тогава трудно се влизаше в Медицинския институт, сега Университет. Аз, от своя страна никога не съм си представяла, че ще бъда кмет на София. Записах филология, защото това исках. Когато завършихме се получи много забавно. По онова време имаше разпределение. Понеже бях с малко дете, мене ме оставиха в София. А пък съпругът ми, който е от София, го изпратиха в Самоков за три години. Тогава се получи много интересно, защото той живееше през това време с моите родители, а аз - с неговите. И така всеки беше под контрол (смее се). 

- Как не си омръзнахте толкова време – повече от 30 години от гимназията до днес?

- Напротив, много ни е хубаво и ни е приятно заедно. Имаме общи приятели вече толкова години. И по-важното, имаме еднаква гледна точка за живота. А иначе сме много различни: всичките ни вкусове към музика, към дрехи. Но може би взаимното разбиране и уважение ни карат да правим компромиси. Както в повечето случаи, аз си мисля, че правя повече компромиси.

- Имали ли сте други гаджета освен себе си?

- Не мога да кажа точно гаджета. И двамата сме имали някакви увлечения.

- Да разбираме, че това е първата Ви и единствена сериозна връзка?

- Вече 30 години сме заедно, така че е доста сериозна.

- Той Ви е първият мъж така да се каже?

- Определено ми е единственият и последният.

- С времето какво се е променило в него, какво във Вас?

- Той е изключително уравновесен човек. Винаги е бил известен в компанията с това, че овладява емоциите си, спокоен е, докато аз бяхме от по-буйните. Нямаме промяна в характерите и предполагам това е причината и отношенията между нас да са останали същите.

- А той как се чувства вече в поддържащата роля, след като Вие сте в политиката?

- Той няма чувството, че играе тази роля, аз още по-малко. Всеки от нас си има своята професия, поприщата ни са различни.

- Той изказва ли мнение относно работата ви?

- Ние почти не говорим за работа, когато сме вкъщи. Защото все пак работният ден на всеки е натоварен и, ако се внесе тази атмосфера у дома, рискуваме да изнервим обстановката и хората около нас.

- А защо ги криете тогава съпруга и дъщеря Ви?

- Не ги крия! Просто те си имат свой живот, собствени разбирания и аз в никакъв случай не се намесвам в тяхното мнение и преценка. Докато при мен нещата са различни. За мен работата е важно да бъде публична. Аз самата като човек, който управлява публични средства, трябва да бъда на показ. Семейството ми от своя страна няма нищо общо с това и предпочита да стои настрани. Аз ги разбирам и напълно ги оправдавам за това поведение.

- Ревнуват ли Ви от работата?

- Единствено внукът ми ме ревнува от работата. Иначе са свикнали. Когато станах директор на училище, това беше за мен огромен стрес като нова отговорност, огромна отговорност и винаги така съм го възприемала, през всичките 8 години, когато съм била ръководител на 73-о училище. Денят ми е бил много малко по-кратък от този сега като кмет на София. Аз отивах сутрин и стоях до вечерта.

- А съпругът Ви ревнува ли от мъжете в политиката, толкова харесвани като Бойко Борисов и всичките около Вас?

- Не съм забелязала. Никога не съм забелязала дори и нотка на ревност.

- Той общува ли с тези хора, с които и вие работите?

- Не, нямаме така взаимоотношения. Случвало се е един или два пъти по някакъв служебен повод да се виждат с премиера.

- Значи нямате и семейни приятели от министрите, депутатите?

- Не ходим на кино с фамилиите на колегите, не излизаме на вечеря. Пак казвам, че нашите семейните приятели с мъжа ми са си същите от много години.

- Кой в семейството Ви критикува за работата, а кой винаги Ви хвали?

- Съпругът ми и дъщеря ми споделят критики, а сестра ми винаги се възхищава. Много сме близки. Тя е инженер – металург. Работи в проектантската организация към КЦМ. Много си обича работата. Другото, което обича е поста помощник-баба, който изпълнява в нашето семейство, когато ме отменя.