Кратка СХВАТКА, за щастие само словестна, беляза първата публична среща на двама известни търновци, които се оказаха политически и персонални врагове.
От едната страна на спора застана легендарният футболист Трифон Иванов – бранителят, избран за най-добър защитник на Световното първенство в САЩ през 1994 г., на което България извоюва бронзови медали.

От другата страна застана първият българин с победа в най-престижната верига по свободни боеве на планетата UFC, нещо като световен шампион в своята категория, Станислав Недков – Стъки, който има титли от японски, европейски и родни първенства по бойни спортове.

Причината за сблъсъка им пред камерите на ТВ7 миналата седмица се оказа политиката. Причината е, че Туньо е виден деец на ГЕРБ, а Стъки брани съпругата си Юлияна Дончева като кандидат-кметска кандидатура на партия Новото време.

“Ти пиеш по литър ракия като седнеш на масата”, подхвърли боецът. “Не пия по литър, а направо по два. Ама ти пък, к’ъв си там, май нямаш три имена, та ти викат само с едно”, контрира с кривото като краката си чувство за хумор екснационалът по футбол от златното поколение на Стоичков, Пенев, Костадинов, Лечков и Балъков.

Повод за спречкването, освен политическите пристрастия, станаха и обвинения срещу Стъки, че бил заплашвал селска кметица, която да не се кандидатира от управляващата партия срещу претендента на Новото време.

Боецът целуна библията и се прекръсти пред камерите, облечен в бяло, за да покаже чистотата на сърцето, ръцете и намеренията си. Така се закле, че обвиненията са безпочвени.
От цялата тази енергия се получи късо съединение, а може би бе дръпнат централно шалтер, но токът изгасна и предаването на ТВ7 стана още по-голям хит, защото продължи временно натъмно.
Трифон Иванов е известен с характера си на звезек, докато Стъки досега никога не е влизал в роля пред камерите, обикновено си мълчи или отронва по дума – две в компанията на съпругата си.

Туньо нашумя преди време, когато при идването на Лотар Матеус за треньор на националния отбор не му предвеща добри резултати у нас. Не е тайна, че за разлика от повечето момчета от   САЩ 1994, търновецът не получи кресло в управата на футболния съюз. Не му потръгна особено и в бензинджийско – ресторантския бизнес, в който инвестира спеставянията от бурната си и успешна кариера в престижни наши и европейски клубове като Рапид Виена.

Даже беше тръгнал слух, че не само се бил пропил, ами дори бил станал отшелник. На зададен му въпрос вярно ли е това, той отвърна: “Извинете, но и във вашия вестник ли полудяхте?”.
В същия крив стил той допълва: “Да, абсолютен отшелник съм вече. Абсолютен! Спя до късно. Ходя на лов. Ходя на риболов. Трапезата ми е винаги богата. Радвам се на любовта на приятелката ми Валя, с която живея сега. И като номер 3 на терена съм щастлив с трите си дъщери – Марина, Галина и Даяна. Вече не организирам големи компании. Говоря и с малко хора по телефона. Почти не се ядосвам. И най-важното – гледам да ми е кеф както на мен, така и на близките ми”.

Невчесаните му мисли продължават и на медийна тема: “Всеки се прави на журналист, всеки се изявява. И най-често навсякъде се плюе. Много хора са си повярвали и се изказват все едно са най-великите на света. Страшна работа. Вземаш микрофона и ги почваш! Без значение кой е и какъв е… Затова рядко се съгласявам вече на интервюта, отказвам любезно. Мина ми времето. и сега, за да е интересно, ще трябва в интервюто да наплюем някого. Да стане скандал, да смачкаме фасона на този или онзи. И после какво? Аз си образувам нерви. Няма смисъл”.

По темата за фалиралия си бизнес коментира пред Труд: “Много важно! Няма да се разплача. Напротив, весело ми е. Тези клюки идват от хора, които двайсетина години са били на трапезата ми. И сега, когато вече ми е писнало и съм ги отбил, сеят глупости навсякъде. Но аз не съм злопаметен. Ще ги поканя и тях на откриването на туристическия комплекс, който почти съм завършил в Поликраище. Страхотно е, ще го видите, като режем лентата. Има всичко и за най-капризните сред модерните отшелници”.