Г-н Мамалев, напоследък сякаш моноспектаклите са предпочитани от актьорите. По-лесно ли е, когато човек работи сам?

Много по-трудно е. Да си сам на сцената това означава една невероятна концентрация, никакви проблеми с текста, защото няма кой да ти помогне или да те извади от трудна ситуация. Трябва да имаш очарованието и силата да държиш вниманието на публиката през цялото време.

Но пък на репетиции не зависите от никого, няма интриги, закъсняващи колеги...

Публиката не вижда репетициите. Тя не се интересува дори от това дали изобщо си репетирал. За нея важно това, което гледа да я вълнува, натъжава, развеселява...

Вие защо не се снимате в българските сериали, а те направиха голям бум напоследък?

Ами, не съм канен. Аз съм участвал в сериали, но преди години. За последно във филма на Иван Ничев с Тодор Колев. Сегашните сериали са тематично направени, по-различни са...

Е, определено им липсват достатъчно добри актьори...

Нали не очаквате от мен  да обсъждам дали колегите са добри или не...

Доста актьори не само у нас, но и в света се включват в политиката. Вие защо не опитахте?

Предпочитам да остана един добър актьор, когото зрителите да харесват, да му се радват, да идват да го гледат. Рано или късно политикът, колкото и добър актьор да е, отнася псувните на хората. В целия свят е така.

Преди около година у нас гръмна скандал с режисьорката Мишел Бонев, която се оказа, че снима филм на гърба на нашето министерство на културата. Тя, доколкото знам, е Ваша братовчедка. Вие в какви отношения сте с нея?

Ние сме далечни братовчеди, но аз не я познавам. Виждал съм я като дете, като е идвала на концерт на НЛО. Тя никога не ме е канила да участвам във филма й, нито пък съм имал някакъв друг контакт с нея.

Как Ви се струва днешното българско кино?

Аз, разбира се, не гледам всичко, което излиза, но определено има приятни неща. Много приятно впечатление ми направиха Тилт, Дзифт ми допадна, Мисия Лондон. Ето, Ованес Торосян е един много добър киноактьор.

А какво става с Оркестър без име 2?

Не знам дали изобщо ще има такъв филм. Единственото, което съществува на практика е един добър сценарий. И той просто така ще се профука. Има продуцент, режисьор, но оттам нататък... проблемът е финансов, естествено.

Оригиналът Оркестър без име все още е ненадмината  легенда, странно е да няма пари за новата му версия...
Да, затова ми е тъжно, че не можем да реализираме втория филм. Той, разбира се, ще бъде много по-различен от първия, това не е точно продължение, защото вече се казва Оркестър с име. Участват същите герои, но все пак тогава бяхме млади, общественият строй дори беше друг... сега героите са възрастни, в друг обществен строй...

Добре, да не би от Националния филмов център да отказват да дадат пари за такъв филм, който определено е чакан от повечето българи?

А, не знам, трябва да питате продуцентите, това не е моя работа...

Какво му трябва на човек, за да стане актьор?

Първото и най-важно нещо, което трябва да има човек, се нарича талант. Силна дума е, но това е истината. Дали ще си готвач, космонавт, артист, без талант не може... Например, искаш да станеш певец, ти ако нямаш глас, колкото и да учиш музика, при най-големите професори да отидеш, най-скъпите учители да имаш, няма как тази работа да стане.

Всъщност, съвременните технологии помагат и за това. Много фолкзвезди постигат музика и глас чрез  дигитално наслагване на звуци...

Вижте във фолк културата не става дума за пеене, става дума за неща, които са и след пеенето , и около пеенете, или пък встрани от него. Става дума за това, дали гримьорните имат мека мебел, дали тя е достатъчно здрава... Този жанр е като плод-зеленчук, махаме тютюна, слагаме лулуна, после махаме лулуна, слагаме лолона и така натататък... Всички голи, въртят дупета, и това е, не, не стават.